Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
— Постъпила сте правилно — каза Петибоун, като несръчно потупа грубата ръка на жената. — Лорд Грейстоук ще иска да ви възнагради за това.
Матилда се изчерви за първи път, откакто бе младо момиче със звезди в очите и мечти за щастливо бъдеще в сърцето.
Мойра влетя в момента, в който Джак беше положен на леглото си. Първо съблече черната роба, после сакото, нареди на Спенс да го държи здраво, докато събува калните му ботуши. Когато го обърнаха по корем, Мойра забеляза, че превръзката, която беше направила, се е напоила с кръв.
— Лорд Спенсър, кажете на господин Петибоун, че ще ни трябва много гореща вода и чисти дрехи, когато пристигне лекарят.
— Боже, Мойра, всичката тази кръв! Не изглежда добре.
— Той ще се оправи. Само изпълнявайте каквото ви казвам — гласът й беше остър и силен. Спенс я погледна особено, а после се втурна да изпълнява.
Преглъщайки риданията, Мойра се взря в прашното лице на Джак и се опита да му прелее от своята жажда за живот.
— Да не си посмял да умреш, Джак Грейстоук!
Нейна беше вината той да лежи сега тук ранен, а може би и умиращ Не искаше да въвлича Джак в проблемите си, затова го беше лъгала от самото начало. Но колкото повече лъжи изричаше, толкова повече се объркваха съдбите им. Освен това загуби контрол над разума си и позволи на Джак да я люби. Бе се влюбила в Черния Джак много преди онази паметна нощ.
Мойра се опитваше да свали ризата му, когато той отвори очи и простена. Застина неподвижно, объркана да срещне сериозния, сив поглед, настойчив, макар и изпълнен с болка.
— Нараних ли те? Извинявай.
— Ти никога не би могла да ме нараниш — отвърна й Джак — Харесва ми да чувствам ръцете ти върху себе си.
— Съжалявам, че те прецених неправилно, Джак Мислех, че си член на Хелфайър клуб. Предпочитах да повярвам на Мейхю, отколкото на сърцето си. Трябваше да знам, че не си способен на такава поквара.
— Трябваше да ми повярваш, скъпа. Исках да ми се довериш. Мислиш ли, че щях да повярвам, че си способна да откраднеш?
— Ти не ме познаваше. Как можеше да не повярваш? Намери ме да лежа в една канавка и си помисли, че аз съм… съм… проститутка. Щом като повярва на това, щеше да повярваш, че мога да открадна ценно бижу.
Очите на Джак се затваряха и Мойра беше уверена, че му е трудно да се задържи в съзнание. Къде се губеше този лекар?
— Дръж се, Джак! Лекарят ще дойде всеки момент.
Джак се пресегна за ръката й и тъй като не можа да му откаже това удоволствие, тя остави малката си ръка в неговата.
— Не си тръгвай, Мойра. Не си… тръгвай…
Изведнъж вратата се отвори и доктор Дъдли влезе забързано, излъчващ увереност. Мойра въздъхна облекчено.
— Оставете ме насаме с пациента — каза докторът решително. — Петибоун може да ми помага.
Докторът едва изрече името му и той влезе в стаята с кана вряла вода и чисти дрехи в ръце. С видимо нежелание Мойра се присъедини към Спенс в коридора.
— Колко дълго смяташ, че ще се бави вътре докторът? — запита загрижено Спенс. — Джак ще се оправи, нали? Той е най-добрият приятел, когото съм имал.
— Ти си най-добрият приятел, който той е имал — каза Мойра.
— Ох, милейди, вие се прибрахте вкъщи! Толкова се радвам. Толкова се притеснихме, когато онези мъже ви отведоха в затвора. Добре ли сте? — Джили се беше събудила от шумотевицата и беше напуснала стаята си, за да види какво се е случило. Когато видя Мойра в коридора, лицето й светна от удоволствие.
— Аз съм добре, но се боя, че лорд Грейстоук не е. Той беше прострелян. Лекарят е при него сега.
По лицето на Джили преминаха всички цветове и ръката й се стрелна към устата.
— Прострелян, милейди? О, Боже!
— Сигурна съм, че той ще се оправи. Връщай се в кревата.
— А какво да кажа на другите?
— Другите?
— Аха, господин Петибоун нае още слуги. Освен мен има още две прислужнички, Ани и Агнес. И госпожа Харкоут, новата готвачка, после и Колин, помощника на кочияша. — При споменаването на Колин лицето на Джили се обагри в яркочервено. — Чакат в кухнята.
— Направи, каквото можеш, за да ги успокоиш, Джили. Кажи им, че е имало малка злополука и лорд Грейстоук ще се оправи.
— Добре, милейди — каза Джили, втурвайки се по коридора.
— Чудя се какво прави докторът? — обади се Спенс, взирайки се във вратата. — Той е вътре вече прекалено дълго.
Точно в този момент вратата се отвори и икономът изхвърча отвътре.
— Господин Петибоун! — изкрещя Мойра — Какво има? Нещо с Джак ли се е случило?
— На доктора му трябва още гореща вода — отвърна Петибоун през рамо.
— Ще вляза там — каза тя решително. — На лекаря може да му потрябва още един чифт ръце.