Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
— Бързо, няма време за губене — страх и нетърпение накараха гласа й да прозвучи пискливо.
— Нужни са повече хора, за да ме подчинят — заяви Мойра с учудваща смелост — няма да отида доброволно при твоя подъл господар. Нито пък ще облека тази отвратителна рокля.
— Забравете за роклята — изсъска Матилда, поглеждайки нервно към вратата. — Ако Плънкет не ви заведе в пещерите в определеното време, Дашууд ще дойде да ви потърси.
— Надежда се породи в гърдите на Мойра, но след това бързо изчезна. Защо лакеят на Дашууд доброволно би предал господаря си? В това няма никакъв смисъл.
— Моля ви, госпожице, нямаме много време. Ще имате нужда от пелерината си. Ще се разрази буря.
— Къде отиваме? — попита Мойра с подозрение.
— Колкото далеч успеем да стигнем.
— Ние? — Мойра не бе пропуснала употребата на множествено число.
— Ако ви пусна да избягате, бъдете сигурна, че сър Дашууд ще си отмъсти за предателството ми. Трябва да ми обещаете, че ще ме вземете.
— Но защо правиш това? Била си лоялна слугиня много години.
— И мразех всеки миг от това време. Само като си помисля за всичките безпомощни млади жени, които са минали през тези двери, настръхвам. В началото нямах друг избор, освен да изпълнявам заповедите на Дашууд. Той ме взе на работа по молба на сестра ми, когато живеех в голяма мизерия, но сестра ми е мъртва и вече нямам причина да остана. Приключих с цялата тази долна мръсотия.
— Света Дево, говориш сериозно, нали?
— Да. Имам спестени пари. Достатъчно и за двете ни да стигнем, където си изберем. Не мога да остана тук, където Сър Франсис ще ме намери. Знам прекалено много.
— Ирландия — каза Мойра — можем да отидем във фермата на брат ми, близо до малкото градче Килкени. Ох, не знам какво да ти кажа. Ти ми спаси живота.
— Още не — отговори Матилда кротко и ясно. — И въобще няма да стане, ако не побързате. Беше ми наредено да приготвя питие, съдържащо опиат, което да ви направи податлива. Скоро ще ви очакват.
— Ами какво ще правим с Плънкет?
Матилда се усмихна и това напълно преобрази чертите на лицето й. Тя не беше красавица, но усмивката й я превърна в хубава:
— Сложих му приспивателно в супата. В момента хърка над празната чиния. Стига приказки, госпожице. Ще трябва да откраднем коне от конюшните. Можем да си купим билети за пътуването до Ирландия от Лондон.
— Благодаря ти, Матилда. Завинаги ще ти остана длъжница — Мойра взе пелерината си от куката на стената и си я наметна.
Матилда открехна вратата, надзърна в коридора, не видя никого и махна на Мойра да я последва. Преодоляха стълбите благополучно. Жената взе наметката си от фоайето и отвори външната врата. Добре смазаните панти поддадоха без усилие и в следващия момент двете се озоваха между светкавиците към конюшните зад къщата.
Джак не изпускаше от очи единствения вход на залата в очакване Мойра да се появи. Нервите му бяха опънати до краен предел, чакането беше непоносимо. Пръстите му попипваха колана, готови да отметнат настрана робата и да се пресегнат за пистолетите му, ако станеше нужда. Молеше се на Господа това да не се наложи. Изведнъж настъпи вълнение, един мъж влезе, олюлявайки се, в залата. Джак незабавно разпозна в него звяра, който отговаряше за Мойра в жилището на Дашууд. Последовател с качулка, който според Джак беше Дашууд, се приближи към слугата. След разгорещена размяна на реплики прислужникът бързо се оттегли. Дашууд се върна на подиума, където жертвеникът мълчаливо свидетелстваше за извършваните там развратности. Вдигна ръце за тишина.
Какофонията от високи гласове спадна до обикновен шепот, а след това съвсем замря.
— Братя, събрани тук заради удоволствието — каза Дашууд, обръщайки се към тълпата, — има малка промяна в днешния дневен ред. Церемонията по приемането ще трябва да бъде отложена за друг път. Пиленцето е излетяло от клетката.
Вълна от стонове на разочарование се надигна в залата и Дашууд още веднъж поиска тишина.
— Но ние не можем да позволим на една жена да ни попречи да достигнем до насладата. Има колкото искате жени, готови да задоволят всеки наш каприз.
По негов знак група жени влязоха в залата. Като по сигнал те свлякоха наметалата си, разкривайки оскъдно облечените си, дори и съвсем голи тела. Гледката беше посрещната с високи одобрителни викове и всеобщо движение към проститутките.