Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Джак се размърда и отвори очи.
— Трябва да… открия Мойра! — той се бореше да разсее болката и гъстата тъмнина, която заплашваше да го погълне.
— Ще я намерим — увери го Спенс, — но всяко нещо по реда си. На Мойра няма да си й нужен мъртъв. Трябва да те заведем на лекар.
Ситуацията се усложни, когато ги заля леден дъжд с пронизващи иглички.
— Побързайте — настоя Петибоун, — преди господарят ми да хване пневмония. Мисля, че трябва да го закараме право в Лондон. Не се доверявам много на тези провинциални докторчета. Да се молим да издържи пътуването.
— Съгласен съм — каза Спенс, като помагаше на Петибоун да премести Джак в каретата.
Болката се оказа прекалено силна за Джак. Той изкрещя веднъж и припадна. Спенс се качи до него, Петибоун скочи на капрата и шибна конете. Каретата така стремглаво се втурна напред, че Спенс се затрудни при затварянето на вратата. Междувременно Мейхю успя да изтръгне пистолета от Дашууд и стреля отново. Куршумът се заби във вратата на каретата в момента, в който Спенс я затръшна, без да навреди никому.
Мойра се задържаше с огромни усилия на гърба на коня. Поради слабия й опит седлото се изхлузваше, а и калният път правеше пътуването бавно и опасно. Мойра трепереше под мократа си пелерина, молейки се преследвачите да са се отказали да излязат в стихията и са изоставили гонитбата. Сърцето й слезе в петите, когато чу ек от изстрел над тътена на гръмотевиците. Матилда сигурно също го чу, тъй като плахо се огледа през рамо с лице, застинало от ужас.
Няколко минути по-късно втори изстрел разцепи тишината и Мойра усети истинска паника. Звукът от колела, плъзгащи се по калния път с главоломна скорост, почти накара сърцето й да спре. Някой идваше! Толкова бързо ли бяха разкрили бягството й? Напразни ли бяха усилията на Матилда?
— Те идват! — изкрещя тя на Матилда.
След това каретата се озова до тях, конете им тичаха в крачка.
— Мойра! Спри!
Мойра обърна глава, учудена да види Спенс, облечен в черна роба, наведен от прозореца, да й маха отчаяно.
Тя беше ужасена и разочарована от Спенс, предполагайки, че е член на Хелфайър клуб.
— Не! Няма да се върна!
— Госпожице Мойра, никой няма да ви нарани! — обади се и Петибоун, който беше намалил скоростта, за да върви наред с нейния кон.
Мойра дръпна юздите, удивена, че той кара каретата. Със сигурност не беше въвлечен в пъкления клуб, нали?
— И вие ли, господин Петибоун? С господин Спенс трябва да се срамувате от себе си.
— Не е това, което си мислите — извика Спенс през прозореца — Джак е ранен. Може да умре.
Джак ранен? Ама че гадна шега. Мойра се колебаеше. Ами ако това не е шега? Ако наистина имаше опасност за живота му? Изплашена от мисълта за неминуемата смърт на Джак, тя рязко дръпна юздите на коня си. Петибоун успя да спре каретата и скочи от капрата. Спенс показа глава от прозореца; изражението му беше сериозно.
— Кой стреля по Джак и защо? — искаше да знае Мойра.
— Влезте да се скриете от дъжда — предложи Спенс, отваряйки й вратата.
Мойра вдигна войнствено брадичка:
— Няма да се върна на това отвратително място.
— Боже Господи, не! Ние дойдохме да ви спасим, не да ви навредим. Раниха Джак, когато напускахме пещерите. Тръгнахме да ви търсим веднага щом разбрахме, че някак си сте успяла да избягате. За нещастие Мейхю ни проследи.
— Откъде да знам дали казвате истината?
— Погледнете вътре, госпожице — подтикна я Петибоун, — и ще видите сама.
Мойра се взря във вътрешността, но не видя нищо освен тъмнина.
— Нищо не виждам — каза точно когато светкавица разцепи небето и й разкри гледка, за каквато не беше подготвена.
Джак се беше проснал на седалката. Лицето му беше бяло, очите затворени. Тя видя кървавото петно да расте все повече върху черната роба, която все още носеше, и извика слисана.
— Казвам ви истината, Мойра — каза й Спенс — Моля ви, качете се в колата. Джак има нужда от лекар. Ако не го прегледат скоро, може да му изтече кръвта.
Мойра слезе от коня и понечи да влезе в каретата, но се сети за Матилда. Огледа пътя и я видя недалеч, прегърбена над коня си. Повика я. Матилда се поколеба, но после пришпори коня към тях.
— Качвай се в каретата, Матилда. Всичко е наред. Нищо лошо няма да ни се случи.
— Сигурна ли сте, госпожице?
— Коя е жената?
— Това е Матилда, икономката на Дашууд — поясни Мойра. — Тя ми помогна да избягам. Няма да тръгна без нея.
— Добре — съгласи се Спенс, — качвайте се. И побързайте, нямаме време за губене.
Петибоун пъргаво се придвижи, за да помогне на Матилда да се прекачи в каретата. Мойра ги последва и Спенс затвори вратата след нея. С рязко дръпване каретата потегли по набраздения път. Мойра падна на колене и положи ръка на гърдите на Джак, щастлива да почувства стабилния ритъм на сърцето му.