Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
— Знам. Това е, което те прави дяволски привлекателен. Твоето име предизвиква всякакви сладостни похотливи помисли. — Тя потрепна деликатно. — Черния Джак е име, до което малцина могат да се домогнат. Ако все още ме искаш, аз съм твоя. Мога да се сетя и за по-лоши неща от това, да бъда херцогиня.
— Сигурен съм, че можеш — каза Джак, като се чудеше под какъв предлог да се оттегли, без да обиди Виктория. — Обстоятелствата се стекоха така, че нямам повече нужда да си търся богата жена. Благодарение на бедния Уил сега имам по-голямо състояние, отколкото ще ми потрябва за цял живот. Ако ме извините, милейди, трябва да вървя. Спенс и аз имаме спешна работа.
— Обзалагам се, че работата ви има нещо общо с оная малка уличница, която се преструваше на дама. Ти си я направил своя държанка, нали?
— Грешиш, Виктория, Мойра няма никога да бъде моя държанка. — Ако зависеше от него, Мойра щеше да е негова жена.
— Време е да вървим — Спенс искаше да си тръгнат, преди да се е разиграла сцена. Хората имаха достатъчно поводи да ги одумват и нямаше нужда да създават още сцени на показ.
Виктория изпита безсилна ярост, след като Джак се оттегли с цялата грация, на която беше способен.
Трийсет минути по-късно двамата мъже се бяха усамотили в кабинета на Грейстоук Спенс беше настръхнал от напрежение, докато Джак му разказваше подробностите от срещата си с Дашууд.
— Наистина ли видя Мойра? — попита дрезгаво. — Как изглеждаше тя? Добре ли е? Боже, трябва да е била много шокирана да те види там.
— Шокирана е мека дума. Мойра беше ужасена. Бясна. Тя смята, че съм член на клуб Хелфайър.
— Какво! Би трябвало да се сети. Както ще правиш? — попита Спенс, когато чу за предстоящото посвещаване в клуба. — Ти не смяташ да… Сигурен съм, не мислиш да участваш в церемонията докрай. Само като си помисля за Мойра или за която и да е друга безпомощна жена, разпъната на онзи каменен олтар ми прилошава. Аз също обичам удоволствията, но никога не би ми се наложило да прибягвам до методите на апостолите на Сатаната.
— Нито пък аз — тихо каза Джак — Имах възможност да свия една роба и качулка за теб, когато Уилкис се беше обърнал. Преоблечени в тях с качулки на главата ще можем да влезем в пещерата утре вечер, без да се безпокоим, че ще ни познаят. Разбира се, ще бъдем въоръжени. Когато Мойра дойде, започваме. Бъди готов да ме следваш.
Може би трябва да уведомим властите — предложи Спенс. — Не ми се нрави тяхното числено превъзходство.
— Мислех за това, но се отказах. Сигурен съм, че Дашууд плаща на полицията да го пазят в тайна. Ако се разчуе, може да отмени срещата и да даде Мойра на Мейхю. Обзалагам се, че не мога да разчитам на Мейхю да я остави непокътната.
Спенс изгледа внимателно Джак.
— Никога не съм мислил, че ще видя Черния Джак Грейстоук да заложи живота си заради жена. Доста навътре си го взел. Но да пукна, ако можеш да я имаш по друг начин освен като държанка. Не върви херцог Ейлзсбъри да се ожени за жена от бедната класа
— По дяволите, Спенс, мислиш ли, че ме интересуват класовите различия? Ще мина по този път, когато стигна дотам. Но първо, най-важните неща. Трябва да измъкнем Мойра от клуб Хелфайър.
Той затвори очи и си представи сияйната чистота на духа и, красотата на нейния вътрешен мир.
— Можеш да разчиташ на мен, Джак. Казваш, че срещата е утре вечер?
— Да. Петибоун ще кара каретата. Той е единственият, освен теб, на когото мога да се доверя.
— Не се бой, стари приятелю. Ще успеем — изрече Спенс с повече увереност, отколкото чувстваше. Звучеше, сякаш са налапали по-голям залък, отколкото могат да преглътнат, но ако Джак беше в играта, Спенс нямаше да остане да зяпа отстрани. Заради Мойра, те не биваше да се провалят. — Само ми кажи по кое време, и аз ще съм готов.
Джак изкачваше стълбите към стаята си, като обмисляше плана който двамата бяха начертали за избавлението на Мойра. Ако всичко вървеше както трябва тя щеше да се върне при него жива и здрава и той никога повече нямаше да я остави извън своята закрила Любовта беше изтощително чувство, реши той. Тя удряше със съкрушителна мощ И веднъж проникнала в сърцето, правеше човека слаб и безпомощен да устои на изкушението. Доста време му бе необходимо да осъзнае, че обича Мойра но след като веднъж разпозна това чувство, усети, че цял живот е чакал жената, в която да се влюби. Мойра хранеше душата му и оживяваше тялото му. Трудно му бе да го приеме, но сега вече знаеше, че лейди Амелия нарочно бе поставила Мойра под негова закрила Само Бог знае какво щеше да се случи с него, ако тя не се бе появила в живота му. Тя го накара да осъзнае какъв абсолютно безсмислен живот юди. Отклони го от пътя на тоталното разрушение и срещите с дявола.