Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
— Ще се оправи ли? — Безпокойство се надигна в нея. Нищо от това, което ставаше, не разбираше, нито защо Джак беше сред последователите тази вечер. Освен това, което Спенс й бе казал, да… Наистина ли бяха дошли да я спасят?
— Само доктор може да отговори на въпроса ти — каза й той.
Изведнъж колелото на каретата се удари в камък, като разтърси пътниците. Джак простена и щеше да падне на пода, ако Мойра не беше се преместила до него, за да го задържи на място. С едната ръка тя отметна косата, паднала над очите му. Студените й пръсти докоснаха слепоочието му. Джак ги усети и отвори очи. Опита се да се усмихне, но излезе само гримаса на болка.
— Мойра.
— Не говори.
— Какво стана?
— Прострелян си. Ще те заведем при лекар. — Той се опита да се надигне, стискайки зъби от болка. — Не, не мърдай!
Тя разкъса робата. Опита се да скрие уплахата си при вида на голямото петно кръв, изцапало жилетката му. Помествайки го леко, тя откъсна парче от фустата си, сви го на топка и притисна раната.
— Прострелян — повтори Джак слабо. — Ти добре ли си?
— Добре съм — отговори Мойра през сълзи.
Джак сграбчи ръката й. Хватката му беше учудващо силна при загубата на толкова много кръв:
— Побърках се от притеснение. Единственото, което можах да измисля, за да разбера, какво става с теб, беше да се присъединя към клуба. Отидох да те търся в Нюгейт, след като се върнах от Корнуол и научих, че Мейхю те е отвел. Дори разпитах баща му. Но нищо не научих от него. Разбрах, че единственото място, където Мейхю може да те заведе, е имението на Дашууд, Със Спенс мислехме да те измъкнем със сила. Аз не принадлежа към братството.
— Не говори! — притесни се Мойра. — Почивай си.
Думите й се оказаха ненужни, тъй като Джак загуби връзка с действителността и се пренесе в бездънната пустота.
— Къде отиваме, госпожице? — осмели се да попита Матилда. — Сър Дашууд вече трябва да е разбрал, че аз съм тази, която ви е пуснала да избягате. Плънкет ще го увери в това. Този човек никога не ме е харесвал.
— Отиваме в имението на Грейстоук — информира ги Спенс. — С Петибоун сме на мнение, че трябва да продължим право към града. Доктор Дъдли е отличен лекар и Джак му има доверие.
— Мислех, че отиваме в Ирландия — отбеляза Матилда объркана.
— Ще отидем, но не и преди лорд Грейстоук да е вън от опасност. Аз… Лорд Грейстоук ми помогна веднъж и не мога да го изоставя така. Не се безпокой, ще бъдеш на достатъчно безопасно място в имението на Грейстоук
— Не, ако негова милост е член на клуб Хелфайър — настоя Матилда. — Всички те са зли.
— Виж сега, жено — каза Спенс заплашително. — И Джак и аз се отвращаваме от това, което представлява този клуб. Джак пожела да се присъедини заради Мойра. Доведе мен и Петибоун, за да помогнем в спасяването й.
Матилда въобще не изглеждаше убедена, но в момента нямаше друга възможност:
— Щом казвате, милорд.
Бурята стихна малко преди да стигнат Лондон. Тяхното лудо препускане от имението на Дашууд ги доведе в града в малките часове на нощта. Улиците бяха мокри и пусти, докато те напредваха към имението Грейстоук. Петибоун спря каретата пред входната врата и се втурна да изкара кочияша и помощника му от леглата им. Колин бе изпратен незабавно да извика доктор Дъдли, докато кочияшът помагаше да занесат Джак в стаята му. Матилда стоеше настрана, кършеше ръце и се притесняваше за бъдещето си.
— Госпожице Матилда? — Матилда изохка и се олюля, уплашена от внезапно появилия се до нея иконом. — Аз съм Петибоун. Лорд Спенс ми каза какво сте направила за госпожица Мойра. Ако ме последвате, ще ви заведа до стаята ви. Тя е на първия етаж, ще ви бъде доста удобна. — Дружелюбната му усмивка й вдъхна малко кураж и тя му се усмихна в отговор.
— Не съм придирчива, господине. Всяка стая е добра за мен.
— Викайте ми Петибоун. Аз съм дясната ръка на лорд Грейстоук. Всички сме ви много признателни, за това, което сторихте за госпожица Мойра. Лордът е необикновено привързан към тази девойка. — Привързан не е достатъчно силна дума по мнение на Петибоун, ама не е негова работа да се меси.
— Направих, каквото съвестта ми подсказваше, господине. Срамувам се от годините, в които не правех нищо за онези бедни момичета, водени там за удоволствието на последователите. Повечето бяха… ъ-ъ… зрели жени, но някои не. Когато видях, че госпожица Мойра е невинна жертва, разбрах, че нещо трябва да се направи.