Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Не е точно така — откровено призна Ефи. — Но е прекалено късно, за да променим нещата. Само откачената идея за бягство и брак с Епългейт ще е достатъчна, за да плъзнат още по-скандални слухове от тези, с които ни се налагаше да се справяме досега.
— Значи аз съм по-малкото зло — отбеляза Гидиън.
— Точно така, сър.
— Колко приятно е да знаеш, че предложението ти за брак се оценява по подобни критерии!
Ефи леко присви очи.
— Положението е далеч по-лошо, отколкото си го представяте, Сейнт Джъстин. Възможно е до града да са достигнали слухове за онази нощ, която вие и Хариет прекарахте в ужасната пещера. Снощи, на соарето в Рексхъм, ми се стори, че чух нещо като намек за това. Освен всички досегашни клюки, хората скоро може да започнат да се чудят дали Хариет наистина е била компрометирана от вас. Репутацията й не би издържала след тази история с отвличането.
— Нещата щяха да са далеч по-различни, ако Хариет действително се омъжи за Епългейт — съвсем прагматично обясни Фелисити.
— А, да. Наистина — пръстите на Гидиън стиснаха силно някаква малка фигурка на птичка, която се намираше на бюрото му.
— Само че — продължи Фелисити, — знаем, че дори и да стигнат до Гретна Грийн, Хариет няма да се омъжи за Епългейт.
Гидиън прокара палеца си по крилото на птицата.
— Така ли мислите?
— Тя смята, че е обвързана с вас, милорд. Хариет никога не би нарушила подобно обвързване. Когато се върнат от там и Хариет не е омъжена за Епългейт, историята ще се разказва из целия град. А и така си имаме достатъчно проблеми с предположенията относно бъдещия ви брак със сестра ми.
Ефи простена.
— Всички ще кажат, че горкичката Хариет се е опитала да се спаси от лапите на Звяра от Блекторн Хол, като избяга към Гретна Грийн, но когато са стигнали там, Епългейт е променил решението си. Милото ми момиче ще бъде двукратно съсипано.
Гидиън се изправи на крака и дръпна връвта на звънеца, за да повика иконома си.
— Напълно прави сте, и двете. И сега достатъчно се приказва. Веднага ще се заема с този въпрос.
Фелисити погледна към вратата тъкмо в мига, когато Аул я отвори. После върна погледа си към Гидиън.
— Ще тръгнете след тях ли, милорд?
— Разбира се. Ако е вярно, че са взели онази стара пътна карета на лейди Иънгстрийт, то бъдете сигурни, че съвсем скоро ще ги настигна. Нейният фургон е поне на двадесет години. Много е тежък и е с лошо окачване. А и конете й са почти толкова стари, колкото и каретата. Няма да успеят да се измъкнат.
— Да, милорд? — попита Аул с обичайния си гробовен глас.
— Нареди веднага да впрегнат Циклоп и Минотавър във файтона и да го докарат незабавно, Аул — каза Гидиън.
— Добре, милорд. Вечерта не е особено приятна за разходка, ако позволявате да отбележа, сър. Струва ми се, че се задава буря.
— Ще рискувам, Аул. Бъди така добър и не се бави.
— Както желаете, сър. Само после да не кажете, че не съм ви предупредил.
Аул се оттегли и внимателно затвори вратата след себе си.
— Е, в такъв случай — Ефи се изправи и завърза връзките на бонето си. — Мисля, че е най-добре да си вървим, Фелисити. Направихме всичко, което можахме.
— Да, лельо Ефи — Фелисити се изправи и погледна изпитателно Гидиън. — Милорд, ако ги настигнете…
— Със сигурност ще ги настигна, госпожице Поумрой.
В продължение на няколко секунди тя изучаваше изражението му, след което си пое дълбоко дъх и рече:
— Да, ами добре… ако го направите, сър, надявам се да не се държите лошо със сестра ми. Сигурна съм, че тя ще има задоволително обяснение за тази история.
— Не се и съмнявам, че ще има обяснение — Гидиън се приближи с решителни крачки към вратата и я отвори за двете жени. — На Хариет никога не й липсват обяснения. Дали са задоволителни е съвсем друг въпрос.
Фелисити се намръщи.
— Сър, трябва да ми дадете дума, че няма да сте груб с нея. Нямаше да настоявам да дойдем при вас, за да ви кажем какво се е случило, ако мислех, че ще й се сърдите.
Когато забеляза загрижеността в очите на Фелисити, Гидиън пламна от раздразнение.
— Не се тревожете, госпожице Поумрой. Сестра ви и аз се разбираме отлично.
— И тя все това повтаря — измърмори Фелисити, като последва леля си към вратата. — Надявам се и двамата да сте прави.
— И още нещо — каза Гидиън, когато Фелисити и Ефи вече бяха излезли в коридора. — Веднага щом се приберете у вас, пригответе една чанта с най-необходимите вещи на годеницата ми. Ще се отбия да я взема, когато тръгвам от града.