Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Тя го гледаше объркано. Не разбираше какво прави той, нито собствената си реакция на действията му. Единствената й помощ беше гордостта и преструвката.
Тя се извърна от него, очите й блестяха, а гласът беше дрезгав от не проронени сълзи.
— Ще ти бъда благодарна, ако не правиш това пак!
— Бих ти дал дума, ако мислех, че мога да я удържа. В този момент не ми изглежда така.
— Следващия път ще съжаляваш.
— А може и не. Това е риск, който трябва да поема, нали?
Тя бавно се обърна да го погледне със стиснати юмруци.
— Мога да ти дам дума.
Той беше пълен глупак. Това, което можеше да вземе от нея — той не искаше, това, което искаше — не можеше да има. Или можеше?
— Недей — каза той. — Не ми давай дума. Но бъди готова да ме унищожиш, ако трябва и ако можеш. Ще има и следващ път.
13.
Самоопознаването можеше да е нещо горчиво. Сирен седя замислена дълго след като Рене се беше облякъл и излязъл. Не можеше да понесе мисълта, че не тя е предизвикала прекратяването на прегръдката им. Мисълта беше обидна, но по-тревожното беше промененото й мислене, което беше позволило да приеме подчинението. Дали то беше породено от страст за отмъщение или от мощното привличане, което Рене излъчваше като мъж? Този въпрос не я оставяше.
Сега тя много по-добре можа да прецени силата на това привличане. Има такива мъже, мъже, които се открояват между другите, които притеглят хората към себе си без съзнателно усилие, без да осъзнават неповторимия си чар.
Но, разбира се, Рене добре познаваше силата си. Колкото и да не искаше да го признае, тя му беше дала твърде много поводи да разбере за влиянието си над нея. Единственото успокоение беше, че изглежда и тя го привличаше в същата степен, иначе сега нямаше да бъде там, където беше. Не че искаше да се крие зад този факт. Много жени очевидно са били предмет на неговото обожание. Той беше мъж със силни желания, такъв, който е свикнал да взема това, което пожелае. Което правеше още по-труден за вярване факта, че не беше я обладал, когато имаше възможност.
Възможно ли беше да си играе с нея? Можеше ли да изпитва някакво извратено удоволствие, виждайки колко голям пробив може да направи в нейната отбрана? Или това, което искаше беше не само физическо подчинение, но й това на душата й?
Него поне не можеше да вземе. Каквото и да стори, тя вътрешно няма да се покори.
Желанието, което беше открила, можеше да се окаже оръжие. Оръжие, което можеше да използва и щеше да използва. Съществуваше опасност, да, но това беше риск, който си заслужава да поеме.
Някога, за кратко време беше мислила, че обича Рене. Каквото и да беше чувствала, то бе умряло с предателството му и не можеше да възкръсне. Колкото до факта, че му се беше отдала, бе го сторила по собствено желание. Нямаше да е голяма жертва, ако го направи пак, не и ако е с цел. Глупава е била да му отрежда такава важност или да се плаши. Наистина глупава!
Първата от роклите на мадам Адел беше готова за проба на следващата сутрин и беше доставена късно следобед, малко повече от двадесет и четири часа след приемане на поръчката. Това не беше практичен дневен костюм, както можеше да се очаква — с истински френски вкус. Това беше една от трите официални дрехи за двора, разпространената френска роба, която беше поръчала. Тя пристигна, което не беше съвпадение, точно за музикалното соаре, което се даваше тази вечер от мадам Вудрьой. Мадам Адел и нейните помощнички бяха работили до късно през нощта, за да са сигурни, че ще е готова. Шивачката остана да помогне на Сирен при обличането на роклята, в случай, че е нужна още някаква поправка. Тя се суетеше около Сирен, нагласявайки деколтето и подръпвайки воланите отстрани на полата, после отстъпи назад.
— Прелестно! — извика тя, пляскайки с ръце. — Никой няма да повярва, че не слизате от кораба от Франция. Първо — копринени чорапи и обувки от специалист обущар, после, ако позволите да се заема с косата ви, ще си помислят, че идвате направо от самия Версай!
Сирен се съгласи да направят и напудрят косата й, въпреки, че се съмняваше в необходимостта да срешат косата й назад. Когато накрая й разрешиха да погледне в огледалото, тя можа само да седне. Личността, която познаваше, бе изчезнала и на нейно място седеше непозната. Прическата и деколтето на официалната рокля я правеха да изглежда по-възрастна, по-изтънчена и в същото време по-лекомислена. Самата рокля беше от небесносин брокат с квадратно деколте, поръбено с набрана дантела, която предполагаше тайно докосване. Плътно прилепващите ръкави до лакътя бяха украсени с много плисирана дантела и ленти. Докато горната пола се поддържаше от обръчи и беше отворена отпред, долната пола беше обшита с ивици, украсени с дантелени панделки.