Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— О, но бихте ли бил съгласен наистина да ви управлява жена?
Въпросът беше зададен от богато облечена дама с извити в усмивка устни и фини бръчици, които разкриваха прага на средната възраст. Дамата беше представена като мадам Прадел. Тя беше с няколко години по-млада от съпруга си, който не се интересуваше от обществото, а предпочиташе да изразходва времето и енергията си върху плановете си за голяма резиденция отвъд реката. Подобно на мадам Вудрьой и мадам Прадел беше известна със забележимото си предпочитание към по-млади мъже, особено, ако бяха идеалисти и с приятен външен вид.
Арман Мулен направи широк жест:
— Защо не, ако е достатъчно образована за поста си?
— Така говори заблудената младост. По-възрастните мъже са предпазливи в споделянето на славата.
Неколцина се възпротивиха, а Арман прокара ръка по накъдрената си перука, преди да каже с напиращо объркване:
— Но жените рядко са образовани за високи постове.
— Защо трябва да хвърлят усилия за такива неща? — обади се отстрани мъжки глас — когато има по-лесни начини да го постигнат, както Ла Помпадур?
Мадам Прадел игнорира коментара, усмихвайки се на Арман със светъл, топъл поглед.
— Това, което казахте е истина, но чия е вината, че сме толкова зле подготвени, кажете моля? Отначало ни отделят с гувернантки или в манастири през първите години от живота ни, а след това ни обвиняват, че не познаваме света. После, когато опознаем обществото ни обвиняват, че сме прекалено общителни за наше собствено добро.
— Грешка е да се мисли, че щом жените се учат малко да четат и пишат и да бродират, то те са необразовани — намеси се Сирен.
— Какво имате предвид? — попита мадам Прадел, обръщайки се.
— Образованието представлява преследване на знания. Знанията могат да се получат от книги. Жена, която може да чете, подобно на мъж, който е студент по право или медицина, може да улови важните идеи на времето ни.
— Самата истина — обяви Арман. — Погледнете само жени като мадам Тенсен и мадам дьо Дефан. Хората се тълпят в салоните им, защото са умни и интелигентни и с огромно разбиране.
По-възрастната жена гледаше Сирен със злобен поглед:
— А вие, скъпа? Вие не сте учила в колонията, мисля. Откъде идва този нов подход към обучението?
— Бяха ме изпратили в манастира на Урсулините, но идеята за обучение чрез четене дойде от един човек, когото познавам.
— Един човек — повтори другата жена, сякаш това обясняваше всичко.
— Моят… моят пазач — каза Сирен, търсейки друга дума. Тя говореше за Пиер, който трудно четеше, но имаше здрави позиции по въпроса, въпреки че не би било разумно да се споменава името му тук.
— Разбирам. Ще помня мястото, което споменахте, за дъщерите си. По-голямата скоро трябва да отиде да учи или да се омъжи, а баща й не иска да я види задомена толкова скоро. А след нея имаме още две, за които трябва да се погрижим.
Носеха се слухове, които бяха стигнали дори до ушите на Сирен, че мадам Прадел е тази, която окуражава призванието на дъщеря си като монахиня, защото не може да понесе мисълта, че дъщеря й ще се омъжи и почти сигурно до една година тя ще стане баба. Би могло да е истина. Сирен каза само:
— Сигурна съм, че на дъщеря ви ще й хареса.
— Много е далеч да се изпрати там младо момиче — каза маркизата. — Разбира се, вие имате връзките на Прадел, които могат да бдят за интересите й.
— Наистина.
Арман Мулен заговори отново:
— Нека се надяваме, че моретата ще са в безопасност от английските войници след подписване на договора.
— Трябва да се надяваме всички да сме в безопасност — каза мадам Прадел с потръпване. — Никога в живота си не съм била толкова облекчена. От нападението миналата зима и смъртта на бедния Баби, съм скачала от леглото от страх поне по два пъти на нощ.
Тя говореше за нападението на индианци чоктау под предводителството на вожда Червената Обувка. Тогава плъзнаха слухове за стотици индиански бойци и беше изпратена армия, за да отрази напълно атаката от града, но после се разбра, че са били само тридесет-четиридесет души. Червената Обувка беше екзекутиран миналата есен от приятелски настроени към французите чоктау, което трябваше да успокои духовете. Ефектът досега бе минимален. Смъртта на майстора по танци Баби — контешки облечен мъж с неопределена възраст, който беше главен любимец на дамите и здраво заседнал в губернаторския дом, беше по типичния за Ню Орлиънс начин считан за по-голяма загуба от повечето. Баби, както и маркизата, бяха тези, които донесоха парижкия дух в града и окуражиха формирането на това, което за тях стана отбрано общество.