Авантюристката

Официалният Правителствен дом — двуетажна постройка с наблюдателни прозорчета на покрива и стени с мазилка върху тухлите — беше в такова окаяно състояние, че вече се говореше за нова сграда нагоре по реката. Въпреки това, този дом имаше най-широки функции — тук, освен всичко, в салона на горния етаж се организираха и баловете. Но за по-интимни събирания жената на губернатора предпочиташе да приема гостите си в прекрасната атмосфера на къщата, където живееше със съпруга си. Такъв беше случаят тази вечер.

Не беше възможно да се каже кой беше избирал мебелировката на губернаторската къща — самият губернатор или жена му, но по всичко личеше, че целта им е била да повторят, доколкото е възможно, лукса на Версай. Едната стена на главния салон беше цялата в прозорци, докато отсрещната грееше в огледала. Дървените промеждутъци бяха боядисани така, че да изглеждат като мраморни с отсенки на зелено и розово. Полилеите ледено блестяха с кристалните си абажури и висулки. До входната врата стояха два шест футове масивни свещника от бронз, в които бяха поставени снопчета високи свещи, всичките от най-чист пчелен восък. Паркетът, полиран до силен блясък отразяваше танцуващите пламъци от големите камини от мрамор във всеки край на стаята. Таванът беше изрисуван с чувствени богини и пухкави херувими, докато от двете страни на камините имаше рисувани копринени тапети. Двата клавесина, на които си акомпанираха певците и столовете, които стояха готови за публиката, бяха гравирани и позлатени, украсени със сценична тапицерия.

Разкошът в стил рококо беше завладяващ, подсилван от мисълта колко много внимание, мисли и пари са изразходвани, за да се транспортира всичко това до колонията. Той щеше да е още по-впечатляващ, ако Сирен не знаеше от мърморенето на Жан и Пиер за това колко храна и дрехи и колко ценни стоки, предназначени за Луизиана са изгнили по пристанищата, докато пространството в корабите е било заето от тези неща, които губернатора и жена му считаха за особено важни.

Сирен и Рене официално бяха приети от губернатора и неговата дама в салона. Маркизата, блестяща в златиста дантела над черно кадифе, дори и да си спомни, че е видяла Сирен на корабчето, не го показа. Мосю Вудрьой, също толкова величествен в сив сатен, украсен с ордена на Рицаря на Сейнт Луис, заяви, че е очарован. Елегантен мъж с изискани маниери, той не само беше много по-млад от жена си, но и по-привлекателен, с широко чело, твърди черти и предизвикателни очи. Напълно наясно с високото си положение, любител на удоволствията, той беше още и добър администратор със здрава ръка при решаване на проблемите на отдалечената колония и с пълна увереност, че може да ги реши, ако му се даде време.