Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Трудно беше да повярва, че е прекарала нощта в ръцете му. Когато се събуди тази сутрин в леглото бе останала само топлината на тялото му. Беше се обръснал и облякъл в стаичката за преобличане. Когато се показа, той й хвърли халата си и я изчака в трапезарията за закуска. Този израз на тактичност беше неочакван и обезоръжаваш.
Сирен би дала много, за да избегне интимността сутринта. Изглеждаше малодушно да се крие в леглото, докато той излезе, така, че тя беше дошла на закуска увита в дългия му кадифен халат, а косата й беше спусната свободно на гърба. Не беше лесно да срещне очите му и да се преструва, че не е забелязала събитията през нощта. Това беше почти по-лошо, отколкото, ако той беше упражнил насилие над нея.
Беше имала намерение да се бори с него, да отказва да я докосва. Къде беше отишла решителността й? Толкова ли беше доверчива, толкова ли лесно можеше да бъде смекчена или наплашена, че той само трябваше да й каже, че няма да й причини зло и тя му вярваше? Или беше толкова впечатлена от него, от докосването му, за да се съпротивлява?
Рене седеше, гледайки жената до себе си, а ръката му вяло си играеше с чашата шоколад. Беше очарователно да гледа как цвета прилива и се оттегля от бузите й, цвят, който не беше само отражение от рубиненото кадифе на халата му. Тя беше напълно очарователна в естествеността си, както беше седнала загърната в голямата й дреха, с навити ръкави, които разкриваха сините вени на китките й и къдрещите се кичури коса, оставени неприбрани. Той искаше да протегне ръка, да я вземе на коленете си, да разтвори халата и да разгледа топлите извивки под него. Възпротиви се на импулса. Имаше чувството, че ако мръдне само на милиметър в нейна посока, тя може да скочи и да избяга от него.
Погледът му отново се спря на халата. Той рязко каза:
— Имаш нужда от нови дрехи. Ще ти изпратя шивачка днес следобед.
— Нищо такова няма да направиш! — Погледът й беше войнствен. Имаше нещо, което можеше да откаже, за да изтрие слабостта от през нощта.
— Ще трябва да посещаваш Правителствения дом.
— Като твоя любовница? Не, благодаря.
— Няма да си единствената жена, която не е съпруга. Има много…
— Офицерски държанки. Не искам да се числя към тях.
Той повдигна вежди.
— Ако предпочиташ да останеш затворена тук, то разбира се, изборът е твой. Обаче започват празненствата, ще има няколко бала с маски.
Парижкото тщеславие, представено от Мадам Вудрьой. Каква полза имаше от такова представление? Смешно е.
— Каква полза може да има от музиката и танците, освен човек да се отпусне от неприятностите. Трябва да се признае, че маскарадите са отлично разнообразие.
— Не бих могла да знам — каза прямо тя. — Никога не съм била.
— Положението може лесно да се поправи. Ще ги посетиш мен. Ще ти доведа шивачка, която да ти направи костюм.
Тя го погледна непокорно.
— Мисля, че няма да стане. Няма да се срещна с тази твоя шивачка и можеш да си спестиш грижата, да ми я изпращаш.
— Разбирам. Тогава може би ще е по-добре сам да отида на шивач.
— Какво?
— Ако не си направиш дрехи, тогава аз трябва да си направя, ако имаш намерение да използваш гардероба ми.
Сирен погледна надолу към халата му, който той разглеждаше със замислено изражение.
— Ти ми даде да го облека! Но мога да отида до корабчето за дрехите си — успокоително беше да знае, че въпреки че Бретонови са заминали, корабчето все още се полюшва завързано за кея — убежище в случай на нужда.
— Облечена в това, което е на теб? Сигурен съм, че офицерските любовници ще бъдат развеселени, да не говорим за офицерите.
— Разбира се, че говоря за собствените ми дрехи, с които бях облечена снощи.
Той изненадано вдигна вежди:
— Искаш ли ги? Но те са толкова скъсани и изцапани. Казах на Марта, че може да разполага с тях.
За момент тя се усъмни в него.
— Какво? — Възклицанието беше неволно.
В очите му се появи извинително изражение, толкова фалшиво, че го усети като скърцане по стъкло.
— Откъде да знам, че си привързана към тях?
— Направил си го нарочно — тя присви очи.
— Как може да говориш така?
— Много лесно, макар че няма значение. Може Марта да отиде за нещата ми.
Той поклати със съжаление глава:
— Боя се, че не мога да разреша това.
— По-скоро няма.
— Точно така — съгласи се той, като открито я погледна усмихнат.
Тя потуши гнева си, тъй като той явно малко му въздействаше и намаляваше шансовете нещата да се променят. Няколко секунди тя го гледа, после каза: