Авантюристката

Не, че щеше да си направи труд да го каже на Рене. Тя се усмихваше и отправяше любезности към мъжете и жените, на които той я представи, после зае мястото си за музикалната вечер.

Младата жена, която ги забавляваше, дъщеря на плантатор, имаше чист, сладък глас, но без претенции за професионализъм. Поддържана от разтапящите се одобрителни погледи на дебелата жена, очевидно майка й, тя беше феерична и оживена, докато представяше приятния селски живот с леко пикантно напомняне за пастирки и дойки, или когато гласът й се носеше в произведения, популярни от предната зима от „Опера Комик“.

Скоро стана очевидно, че музиката е просто предлог за събирането. Когато певицата свърши, излязоха трио музиканти и столовете бяха дръпнати до стената, за да се направи място за танци. Тези, които не бяха настроени да вземат участие в такава енергична дейност, се насочиха към съседната, свързана със салона малка стая, където бяха наредени маси за карти. За да се поддържат всички, беше сервирана вечеря, като всяко от различните ястия беше сервирано отделно — от морската храна до дивеча, от месото до десерта.

Всички известни личности бяха тук — плантатори от владенията край Мисисипи и Сент Джон, градски търговци, съдии, нотариуси и лекари, офицери от кралската армия, градските власти — от охраната на кралските запаси, и прокурора до самия интендант — Мишел ла Рувелийе, който беше най-влиятелният човек след губернатора. Заедно с жените, синовете и дъщерите си, те ядяха, пиеха, позираха с лукса си, увличаха се във флиртове и веселие, но най-вече разговаряха.

Постоянно се носеше поток от гласове, издигайки се и спадайки в остроумни отговори, бързи епиграми и смешни намеци, в повърхностни слухове, но и в заучени разсъждения и страстни спорове. Тези, които искаха мнението им да бъде чуто, трябваше да бързат да намерят пролука и тема, ако искаха да задържат вниманието на слушателите; онези, които бяха тромави в ума и езика, бързо изоставаха.

Няколко дузини гости се бяха събрали в единия край на дългата главна стая, групирани около едно канапе пред камината. На канапето седеше мадам Вудрьой, сръчно насочвайки посоката на разговора, като изтегляше напред стеснителните и стягаше юздите на тези, които се опитваха да монополизират думата. Сирен, седнала от едната страна и Рене, застанал прав до нея, се наслаждаваха на бързите приливи и отливи на идеите. Тя беше силно заинтересувана от млад мъж на име Арман Мулен. Този джентълмен с леко накъдрена перука, чувствителни черти и диаманти сред дантелата на гърдите си, се прояви като силен поддръжник на честния секс. Той каза много неща, които показваха отличен ум, докато се движеше напред-назад пред огъня, разпалено говорейки с нетърпелив тон и екстравагантни жестове за мястото на жената в съвременното общество.

— Живеем в славна епоха, епоха на красота и изтънченост. И защо е така? Това е защото в красивата Франция имаме щастието да се прекланяме пред жените! Тяхната грация, очарование, любовта им към чистото и нежното, фините им чувства подхранват нашето изкуство, музика, дори и обикновеното мебелиране на жилищата ни. Никога преди не е правен такъв опит красотата да стане обществено достояние. На кого дължим това? На жените! Те ни правят по-чувствителни и ни подтикват към по-голяма тактичност. Те ни учат на дворцови обноски и на нежност в будоарите. Ако победим на бойното поле — удовлетворени ли сме? Не, трябва да бъдем наградени от оценката на жените в салоните. Най-големите ни подвизи на полето на честта са извършени заради доброто име на жената. Нашата поезия и философия са нищо, ако няма женска душа да ги поздрави, да ги дискутира, да ги окуражава. Колко безсмислено би било без тях, колко скучно и грубо.