Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Против желанието си се заинтересува, когато мадам Адел започна да я пита за предпочитанията й за цветовете и стила, за платовете и от дискусията за последната мода на официалните облекла в двора — френската роба.
— Боя се, че малко разбирам от мода — каза накрая Сирен със скован глас.
— Какво трябва да се знае, освен това, което ви отива? — мадам Адел сви широките си рамене. — Мадам Помпадур сега много харесва розово и прасковено, синьо и сиво — всичко трябва да бъде в тези бледи така деликатни тонове. Мисля, че те не са за вас, скъпа, върху вас те съвсем биха избледнели. По-дълбоки цветове, да, ярки и чисти. Това е, от което се нуждаете с вашите коси като светъл сироп от захарна тръстика. И платове от Лион — бродиран брокат, да! Виждам ви в наситено синьо-зелено, избродирано със злато. Какво ще кажете? Или може би богато кремаво.
Сирен се намръщи.
— Тези платове не са ли много скъпи?
— Какво от това? Мосю Льомоние каза, че трябва да имате най-хубавото, което се произвежда. — Жената отправи на Рене хитър и малко котешки поглед и назова цена, която накара Сирен да въздъхне.
— Да се харчи толкова за нещо, което да покрие тялото — това не е правилно.
— Всички го правят, скъпа. Освен това — не е само да се покрие тялото, а и да се повдигне духа, да накара човек да си мисли, че не сме толкова далеч от големите дела във Франция, тук в тази провинция.
— Харесвам Луизиана.
— Аз също, но трябва да признаете, че тя не е красивата Франция!
Рене седна в едно кресло до камината с опънати напред крака с кръстосани глезени и скръстени ръце. Гледаше как Сирен се върти напред-назад, наслаждавайки се тихо на гледката на слабата й фигура под коприната на нощната му риза, очертана в блясъка на червено-оранжевия ореол от огъня. Нейното съдействие беше неочаквано. То беше също обезпокоително. Поради някаква причина, която той реши да не анализира, то го правеше да се чувства виновен, като развратник. Това не му помагаше да осъзнае, че тя вероятно го виждаше в същата светлина. Той беше направил всичко, за да поддържа това мнение — все пак се дразнеше от това, че намеренията му са неправилно разбрани. И още повече, го дразнеше, че той не би искал нищо друго, освен наистина да играе ролята на развратник.
Сирен изпрати на Рене поглед изпод миглите си, учудена, че той е готов да бръкне толкова дълбоко в джоба си да я облече, и чудейки се колко далеч може да отиде, за да задоволи прищявката си да я види облечена в лукс. Горящото изражение, което съзря в очите му спря дъха й за миг. Тя беше виждала този поглед и преди. Той я желаеше.
Тя знаеше, че привлекателността й събужда у него похот, дори и да не го беше почувствала, той ясно й го беше казал с думи. И все пак до този момент тя не беше проникнала до дълбините на това желание. То е маскирано зад самоконтрола му, помисли си тя, и грижливо скрито от нея. Причината не беше трудна за разбиране. То би могло да бъде използвано като оръжие. Оръжие срещу него.
— Кремаво, избродирано със злато — харесва ми как звучи това — размисли на глас тя в отговор на шивачката, като в същото време погледна надолу към себе си, проследявайки погледа на Рене, който изглежда беше насочен към долната част на тялото й. Тя застина, като видя как формите й се разкриват от огъня. С усилие на волята се въздържа да не се дръпне веднага. Ядоса се, ровейки в мислите си да назове най-скъпия плат, който знаеше.
— Но ми харесва и тъмно прасковен цвят. Мисля за сатен с драперия от дантела, и воал от нея, през който само да се загатва прасковения цвят. Какво ще кажете за това?
— Страхотно, скъпа, — съгласи се мадам Адел, като се отпусна на колене и разпери широко ръце да премери Сирен от кръста до пода.
— А може ли освен това да е избродирано в злато? — Сирен вдигна ръце в жест на прегръдка, обръщайки се леко, така че тялото й да е в профил и поемайки дълбоко дъх, така че гърдите й гордо да се вдигнат.
— Разбира се. Това би било тоалет за кралица.
— Много добре — каза тя с ангелска усмивка и погледна Рене. — Това искам.
Отмъщението на поддържаната жена — да бъде поддържана толкова нависоко, колкото позволяваха ресурсите на този, който я издържа. Рене гледаше Сирен, приемайки това с чувство на стягане в гърдите, което нямаше нищо общо с чувството му на копнеж в слабините. Той я беше довел до това, нея, която беше топла, открита и честна и без необходимост от такова дребно отмъщение. Нямаше намерение да се получи по този начин, но това не беше извинение.