Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Защо искаш да ме унижиш?
Под бронзовата му кожа нахлу по-тъмен цвят. Той каза кратко:
— Нямам такова желание. Толкова ли е лошо да искам да те видя облечена по начин, който най-добре разкрива лицето и фигурата ти, да те искам до себе си, да желая да се наслаждаваш на удоволствията, които можеш да имаш?
— Нямам нужда от такива неща.
— Но аз имам — възрази меко той.
— Няма да дойда.
— Вярвам, че ще дойдеш.
Тъй като нищо не можеше и нямаше да разколебае позициите им спорът неизбежно щеше да се спечели от този, който прояви по-голямо упорство.
Рене стана.
— Няма да изпращам за шивачка — каза хладно той. — Ще я доведа сам. Ти ще разрешиш да ти вземе необходимите мерки, иначе ще ги взема аз.
— Няма да ти е лесно — каза тя през стиснати зъби.
— Може би не, но ще е несравнимо удоволствие.
Следата от хумор, която се върна в думите му, заедно със свръх самоувереността му я раздразниха.
— Даже и да успееш, никога няма да облека тези дрехи.
— Ще ги носиш, или аз ще стана твоя камериерка и твоя шивачка.
— Можеш да ме принудиш да остана тук, дори да облека каквото искаш, но никога няма да бъда показвана като твоя държанка!
Не бе разумно да му противостои толкова отрито. Знаеше го, но не можеше да се спре. Това трябваше да стане някога, но не сега, не толкова скоро.
Той се наведе към нея, подпирайки ръце на масата. Когато заговори, гласът му беше твърд и дори малко груб.
— Ти наистина си поддържана жена. Докато не реша да те пусна, ти ще красиш масата ми, ще топлиш леглото ми и ще бъдеш публичен орнамент на моята персона, както дантелената ми кърпичка или цветето в бутониерата ми. Няма друга алтернатива. И няма да има. Колкото по-скоро приемеш това, толкова по-добре за теб.
Той се отдръпна от нея и тръгна към вратата. Тя го спря със студен и ясен въпрос:
— И защо трябва да остана на тази висока позиция, която си ми отредил? Ти отпрати Бретонови, уреди да бъдат чисти от всякакви обвинения. Каква заплаха държиш срещу мен сега?
Той бавно се обърна да я погледне.
— Бих казал не заплаха, а само изискване на честта, на сключената сделка, но се съмнявам, че ти го виждаш по този начин. При това положение остава алтернативата да обясня на губернатора, че временно съм бил измамен от теб — заслепен от красотата ти, замаян и оглупял от чара ти. Мислиш ли — добави нежно той — че той ще ми повярва?
Губернаторът щеше да му повярва. Сирен, гледайки с отчаяние вида на съжаление и разкаяние, който си беше придал Рене, разбра, че е победена. Разбира се, винаги оставаше възможността да се подчини и това щеше да е нейното положение.
Подчинение. Тя не харесваше тази дума. През нея пробяга тръпка, която нямаше нищо общо с хладината на деня. Придърпа тежкото кадифе на халата по-плътно около себе си.
Рене видя този жест на несигурност и беше болезнено засегнат. За хиляден път пожела нещата да бяха различни, но нищо не можеше да направи.
Той тръгна към нея с внезапна решителност. Сложи пръсти под брадичката й, вдигна главата й, после се наведе да притисне устни към нейните. Устата й под неговата беше гладка и хладна, нежна и невероятно сладка. Това беше всичко, което можеше да направи — да не усилва натиска, за да не я притегли в прегръдката си и да я вземе в леглото си. Не още. Не още.
С познатата болка в гърдите, отиваща към слабините му, той я пусна, изправи се и се отдалечи.
Сирен го гледаше как си отива, гледаше поклащането на широките му рамене, тялото, което се стесняваше в бедрата, мускулестата грация на дългите му крака. Пасивното отричане е по-добре от нищо, каза си тя — не беше отвърнала на целувката му. Усилието, което беше необходима да спечели тази малка победа я уплаши. Тя трябва да овладее силата си, да се приготви за сблъсъци между тях или щеше да свърши, топлейки наистина леглото му.
Мисълта, която й дойде предизвика напрегната усмивка на лицето й. Тя не беше топлила леглото му миналата нощ. По-скоро той беше топлил нейното.
Шивачката дойде. Тя беше наперена жена, известна като мадам Адел, с червена къносана коса и едро тяло, силна миризма на парфюм и намек за лоша репутация. Въпреки това гласът й беше изненадващо мек, а движенията — компетентни. Независимо, че Рене я придружаваше, когато той я представи на Сирен и тя извади сантиметъра си, вече почти не му обърна внимание. Отношението й към Сирен, неизказано, но очевидно, беше на чувствителен човек. Не беше трудно да се предположи, че преди да стане шивачка, тя също е била любовница.
Сирен позволи да й съблекат халата. Тя стоеше на топло пред огъня в дневната, облечена в неговата нощна риза и се обръщаше насам и натам, вдигайки ръце, когато й казваха, навеждаше врат или изправяше високо глава, както се искаше от нея. Докато Рене стоеше навън, тя беше стигнала до болезненото решение, че противопоставянето заради дрехите не е от полза. Тя беше в достатъчно лошо положение, живеейки в къщата, подчинена на волята му и полусъблечена, освен всичко. Компромисите, които правеше я тревожеха. Като че ли беше принудена да отстъпва стъпка по стъпка. Не искаше да гадае какво щеше да излезе от това и за момента не виждаше друга алтернатива.