Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Имаше още дискусии за платове, панделки, дантели, деколтета, шапки и наметала, пудра за коса и фиби и за стотици други неща. Рене издържа всичко това. Сирен задържа шивачката с приказки колкото беше възможно повече. Поръча рокли и фусти, шалове и наметала и нежни дантелени шапчици, изпитвайки удоволствие при мисълта, че харчи парите на Рене, очаквайки всеки момент да й каже, че е отишла твърде далеч.
Той не каза нищо, но и не отдели сивия си поглед от нея. В него имаше обещание, ако не за възмездие, то поне за това, че ще й потърси сметка. Тя едновременно се страхуваше и очакваше момента, когато мадам Адел ще си тръгне. Искаше да види какво ще направи той, но в същото време в скритите дълбини на очите му се таеше нещо, което я караше да се безпокои.
Най-после шивачката събра нещата си и си тръгна с обещание за чудеса, които ще направи и за скоростта, с която ще ушие одеждите на Сирен. Вратата се затвори зад нея. В стаята настана такава тишина, че дори тихото пукане на въглищата изглеждаше шумно.
Сирен се огледа за кадифения халат в инстинктивен порив да се прикрие. Преди да го е намерила, Рене стана и отиде към нея. Той протегна ръце и ги сложи на раменете й, обръщайки я с лице към себе си. Под ризата кожата й беше гладка и мека, но костите на раменете се усещаха крехки и лесно чупливи. Устните й бяха влажни и леко разтворени, дъхът — сладък. Тя гледаше към него отбранително, въпреки че очите й бяха засенчени, прикрити.
Сирен чувстваше удрянето на пулса си в гърлото. Вътре в нея страхът намаля и беше заместен от любопитна, очакваща неподвижност. Ръцете му бяха топли и силни, здравият допир на дланите му и лекото гальовно движение на палците по раменете й я смущаваше. Лицето му беше съсредоточено, твърдите черти блестяха с бронзов блясък от огъня в камината. Сирен почувства непозната смесица от триумф и страх, отричане и желание. Ако затвори очи и се наклони към него…
Властта й върху него би била по-голяма, отмъщението по-разрушително, ако той бъде подтикнат към физическа интимност с нея. Някакъв древен инстинкт й подсказваше, че това няма нищо общо с усещането, което премина между тях. Изкушението се надигаше у нея като парите на хубаво бренди — силно, възбуждащо.
Не. Това беше твърде опасно, твърди непочтено.
Но нямаше победа без игра. И ако той не се интересува от честта, защо трябваше да го прави тя?
Тогава какво щеше да стане с решението й да се съпротивлява, с неподчинението й? Какво й гарантираше, че няма да се поддаде на практикуваното му прелъстяване, че няма да изостави търсеното отмъщение, както имаше опасност да пренебрегне съпротивлението си?
Какво, наистина?
Той наведе глава и притисна устни към нейните с изключително внимание, с безгранична и обезоръжаваща нежност. Устните й бяха студени, потрепващи в ъгълчетата, но бавно се затоплиха и стегнаха. Той погали гладките й устни със своите, потопен в коприненото усещане, сладкия й вкус, с безумна радост от това, че тя не се отдръпна. Сключи ръце зад гърба й, придърпвайки я по-близо до твърдите си гърди и бедра, поемайки меката й гъвкавост, която съвършено допълваше издадените му форми, като че ли беше готов да я притежава чрез порите на кожата й. Заля го топлият й женствен аромат. Той почувства как тя вдига ръце, треперенето на пръстите й, когато ги събра зад врата му.
Мислите на Сирен се гонеха. Кръвта препускаше във вените, блъскаше трескаво нажежена от желание и копнеж. Допирът на езика му до нейния беше мъчителен, но и разтърсваш, плашещ с натиска за по-дълбоко проникване. Тя чувстваше как отбраната й се изплъзва, отстъпва под горещото надигане на собственото й желание. Нежните му опитващи целувки бяха всепоглъщащи, намираха най-чувствителните и откликващи местенца на устата й. Той отмести шумолящата дреха и тя почувства допира на ръката му до гърдата си, нежното потриване на изключително чувствителното връхче. С дълбок, гърлен звук се притисна към него.
Във въздишката й имаше желание. Рене го долови и усети как сърцето му се свива. Трескавата му нужда започна да отслабва. В момент на живо прояснение, той видя какво прави и защо. Сграбчи го спазъм на отвращение от себе си. Мускулите на тялото му се напрегнаха, после се отпуснаха. Бавно и постепенно той се застави да освободи устните на Сирен, да махне ръката си от гърдите й, да се отдръпне от нея.