Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Че играта му ми е ясна, но или ще продаде земята, или няма да те види повече.
— Сам разбираш, че това няма да помогне — отвърна Саманта. — Татко няма да позволи да бъде заплашван по този начин.
— Тогава ти ще останеш тук завинаги.
— О, не! — усмихна се тя. — Да кажем, че баща ми продаде земята на този твой братовчед. Така си го планирал, нали?
— И братовчед ти ще направи предложение, което баща ми ще бъде принуден да приеме? Няма да стане, Ханк, в никакъв случай!
— Антонио ще притежава подписан и редовен документ за собственост.
— Документ, валидността на който татко може да оспори във всеки съд — заяви Саманта с ироничен тон. — Този документ няма да струва и пукат цент, Ханк, защото ще бъде подписан по принуда. Татко ще покаже бележката ти като доказателство.
— Това са само предположения. Антонио не е замесен. Документът ще бъде безспорно валиден.
— Те може да не знаят, че Антонио не е замесен, но аз знам — усмихна се победоносно Саманта.
— Нали ти казах, че Антонио не знае нищо — извика Ханк.
— Мислиш ли, че някой ще повярва на тези твърдения? Аз не вярвам, защо мислиш, че другите ще го направят?
— Но това е истината?
— Вероятно е така. Но това в действителност няма значение. Просто ще е достатъчно да се свърже името ти с това на твоя братовчед. А аз ще направя точно това.
Ханк стисна толкова силно ръката й, че Саманта извика от изненада и болка. В очите му блестеше тъмна ярост. Саманта се сви от страх, като се проклинаше, че го е разярила толкова много.
— Няма да можеш да свържеш името ми с това Антонио, ако си мъртва — изсъска Ханк през стиснатите си устни.
Саманта пребледня, но кой знае защо, бе уверена, че блъфира.
— Ти не би ме убил.
— Сигурна ли си?
— Да — отвърна спокойно тя. — Можеш да ме изнасилиш както направи предния път, но дори не би ме ударил. Много пъти съм те ядосвала и наранявала, но никога не си посягал.
— Винаги има пръв път — предупреди я той.
— Не. Това просто не е в твой стил.
Ханк пусна ръката й и я отблъсна от себе си.
— Може би си права Аз просто не съм в състояние да ударя жена — дори и теб. Но що се отнася до някой мъж, Саманта Кингсли, мога да го убия, без да ме измъчват такива угризения.
— И?
Ханк се приближи до нея и прокара пръст по линията челюстта й. Саманта извърна лице настрани, но той хвана брадичката й и я принуди да го погледне. Саманта обаче нямаше да му позволи да я заплашва.
— Обичаш ли баща си, Сам?
— Що за въпрос? Разбира се, че го обичам.
— И без съмнение ще скърбиш дълбоко, ако той умре внезапно? — попита той с измамно мек глас.
Очите й се разшириха от изненада.
— Копеле!
Спусна се към него с намерение да му издере очите, ръцете му се обвиха около нея, притискайки я в прегръдка, от която Саманта остана без дъх.
— Долен, отвратителен негодник! — изсъска разгневено като отчаяно се извиваше в ръцете му в безполезни опити да се освободи. — Никога няма да се приближиш достатъчно до него, за да го убиеш. Никога!
— Така ли мислиш? Щом мога да открадна цяла дузина кресливи пилета и да оставя знака си върху вратите, като при това наблизо има двадесет вакуероси, следователно, мога да се добера до един-единствен човек. Това развитие на нещата би разрешило проблема, който сега ми създаваш, нали така?
— Не можеш да го направиш! — изкрещя тя. — Нищо няма да постигнеш!
— Тъкмо обратното. Мога да убия баща ти, след като продаде земята.
— Като негова дъщеря мога да отнеса въпроса в съда. Няма да спечелиш, можеш да ми вярваш!
— Може би — изрече с примирителен тон Ханк. — Но въпреки това баща ти ще бъде мъртъв, и то в резултат на твоето упорство. — Ханк рязко я пусна. — Това ли искаш?
— О, върви по дяволите!
— Запомни, Сам, ако те пусна да се върнеш при баща си, нищо не пречи да го убия по всяко време. И ще го направя, ако само се доближи до някой съд. Ако го обичаш, ще го убедиш да не ми създава неприятности.
След като Ханк си отиде, Саманта се втренчи с невиждащ поглед в подноса с храната пред себе си, твърде разстроена, за да яде. Господи, защо винаги приказваше прекалено много? Ако само си бе замълчала, щяха да я върнат вкъщи, а Ханк щеше да разбере твърде късно, че планът му няма да се осъществи. Той никога не би си помислил да убива баща й. Сега държеше козовете в ръцете си. Но Саманта не можеше да го остави да осъществи намерението си. Трябваше да има някакъв начин да му го върне. Трябваше да има.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Тази вечер Диего бе поканен на вечеря и Саманта се чувстваше неудобно от присъствието му. Не разбираше защо е тук. Не можеше да понася да стои близо до мъж, който вдигаше ръка срещу жена. Беше се надявала да вечеря сама и стаята си, но когато взе храната си, с намерение да се отдалечи, Ханк придърпа един стол и настоя тя да остане. Саманта не разбра защо той постъпи по този начин, тъй като след това напълно забрави за нея, изключвайки я от разговора.