Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Но още пред портите му нанесли страшен удар право в сърцето.
Той спрял и пребледнял се притиснал до стената.
През отворените порти под охраната на многобройна стража влизали на върволица с наведени глави и вързани ръце приятелите му; той видял стария грънчар Нияз, съдържателя на чайханата Али, ковача Юсуф и много други; всички, с които някога се бил срещал и говорил, от които бил искал вода да се напие или вземал стиска сено за магарето си — всички били тук! Арсланбег завършвал печалното шествие.
Настрадин Ходжа не се опомнил скоро, а когато се опомнил, портите били вече затворени и в двора нямало никого: всички били отведени в подземието.
Настрадин Ходжа се спуснал да търси Арсланбег:
— Какво се е случило, почтени Арсланбег? Откъде са тия хора? Какво престъпление са извършили?
— Тия хора са укриватели и съучастници на проклетия Настрадин Ходжа! — отговорил тържествуващо Арсланбег. — Шпионите ми ги проследиха и днес те пред целия народ ще бъдат подложени на жестоко наказание, ако не издадат Настрадин Ходжа. Но ти си блед, Хюсеин Хуслия! Ти си силно разтревожен!…
— Има си хас! — отвърнал Настрадин Ходжа. — Значи наградата се изплъзва от ръцете ми в твоите!
Настрадин Ходжа трябвало да остане в двореца. Пък и можел ли да постъпи иначе, щом смърт заплашвала невинни хора?
По пладне на мегдана се строила войската, тя оградила с троен обръч дъсчената площадка на съдиите. Народът, известен от глашатаите за предстоящите смъртни наказания, чакал безмълвен, От нажеженото небе лъхал палещ зной.
Отворили се портите на двореца и в обичайния ред изтичали навън първо глашатаите, след тях стражата, излезли музикантите, слоновете, свитата и най-сетне от портата изплувала носилката на емира. Народът се проснал ничком. Носилката се изкачила на площадката.
Емирът заел мястото си на трона. От портите на двореца извели осъдените. Тълпата посрещнала появяването им с глух шум. Роднини и приятели на осъдените стоели в първите редици, за да виждат по-добре.
Палачите се суетели, приготвяли секирите, коловете, въжетата. Днешният ден бил тежък за палачите: те трябвало да умъртвят един след друг шейсет души.
Старият Нияз бил пръв в тая нещастна редица. Палачите го били хванали под ръцете, надясно от него била бесилката, наляво — дръвникът, а право пред него стърчал от земята изострен кол.
Великият везир Бахтияр високо и тържествено обявил:
— В името на милостивия и милосърден аллах! Повелителят на Бухара и слънце на вселената, бухарският емир, след като претегли на везните на справедливостта прегрешенията, извършени от шейсетте негови поданици по укривателството на богохулника, смутителя на спокойствието, сеяча на раздори и извършителя на непристойни дела Настрадин Ходжа, постанови следното:
Чрез отделяне на главата от тялото да се лиши от живот грънчарят Нияз като укривател, у когото споменатият скитник, наречен Настрадин Ходжа, се е крил дълго време.
Що се отнася до останалите престъпници, първото им наказание ще бъде да видят с очите си наказанието, което ще се извърши над Нияз, за да треперят в очакване на своята още по-зла участ. За начина, по който Ще бъде наказан всеки един от тях, ще се възвести отделно…
На мегдана царяла такава тишина, че всяка дума на Бахтияр се чувала ясно и в задните редици.
— И нека знаят всички — продължил той, като издигнал глас, — че и занапред всеки укривател ще получи същото и нито един няма да избегне ръката на палача. Ако някой от осъдените посочи местопребиваването на тоя крадец и безделник, не само ще бъде освободен от наказание, не само ще получи награда от емира и небесна благословия, но ще освободи от наказание и всички останали. Грънчарю Нияз, ти можеш да спасиш себе си и другите от джелатите, ако разкриеш местопребиваването на Настрадин Ходжа.
Нияз мълчал дълго, без да повдигне глава. Бахтияр повторил въпроса си.
Нияз отговорил:
— Не, не мога да посоча местопребиваването му.
Палачите помъкнали стареца към дръвника. Някой в тълпата извикал. Старецът паднал на колене и изпънал врат, положил на дръвника побелялата си глава.
В тая минута Настрадин Ходжа, като разблъскал придворните, се изстъпил напред и застанал пред емира:
— О, повелителю! — рекъл високо, така че да го чуе народът. — Заповядай да спрат наказанието, аз ей-сега ще заловя Настрадин Ходжа!