Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Зная. Съжалявам. — Муун сграбчи шишето с транквилизатор от поличката до леглото й.

— Не! — Тъмната ръка на Елзевир я хвана за китката. — Това не е отговорът. И ти няма да намериш отговор на страховете си, като се върнеш на Тийумат. Те ще те следват навсякъде вечно, ако не се научиш какво наистина върши една сибила. Аз не съм достатъчно умна, за да ти обясня, но има човек, който може да стори това. При първия добър прозорец ще слезем долу на земята при моя зет. — Тя се пресегна и взе шишето с транквилизатора. — Отдавна трябваше да направя това… но аз съм стара, глупава жена. — После се изправи и се усмихна на неразбиращата Муун. — Във всеки случай Мисля, че за всички ни ще бъде добре да стъпим отново на истинска планета. Може би и Крес ще може да дойде с нас. Почивай сега, скъпа моя… и приятни сънища. — Погали нежно Муун по бузата и излезе от стаята.

Муун се зави с тънкото одеяло. В тази безжизнена нощ, която обграждаше островния град и неговия свят, нямаше приятни сънища. Тя лежеше и гледаше неразбираемо присветващия екран срещу нея, а умът и душата й болееха от незадоволени нужди. Нямаше никой на това чуждо място, който би могъл да направи нейните сънища приятни. Ако не я пуснеха да се върне у дома… У дома… Сълзи потекоха през спуснатите й клепачи и се стекоха по бузите.

Тя отиде до Пазара на Крадците през изкуствения ден с трамвая на звездното летище заедно с Елзевир, Силки и Крес, надянал гумени протези. Притискаше ги тълпа от начумерени постоянни пътници, жители на острова. Орбитата на космическата станция минаваше през един прозорец — транспортен и корабен коридор, до повърхността на Кареумов, отворен на всеки два часа. Но на планетата тези прозорци бяха разположени на стотици или хиляди мили един от друг. Ако пропуснеш една спирка трябва да чакаш цял ден, за да се отвори отново.

Когато се качи на трамвая, нямаше свободни места, но един мъж стана да й предложи своето. Тя се усмихна и го отстъпи на Крес, а после друг мъж също стана, за да й предложи да седне. Смутена, тя придърпа Елзевир и й прошепна:

— Да не би да мислят, че съм бледа, защото съм болна?

— Не, скъпа. — Елзевир се намръщи неодобрително и оправи краищата на нейната жълта туника. — Напротив. Но ти би трябвало да си облечеш роклята. — Тя докосна преметнатата през ръката на Муун виненочервена рокля.

— Много е горещо. — Муун си спомни за широките рокли и тесни комбинезони, които беше пробвала в магазините на Централния градски базар. Опита се да носи собствените си дрехи сега, когато бяха вън от кораба, но те бяха много тежки. Въздухът на станцията беше топъл като кръв, затова тя носеше само онези дрехи, които Елзевир не й позволи да свали.