Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

На осакатеното му лице се появил израз на странна решителност. — Много внимателно той се пресегнал и откъснал един лавандулов цвят от растението над главите им. После го сложил в ръката й.

— Ние всички умрем някой ден. По-добре живеем свободен живот, отколкото умрем напразно.

Тя захлупила цветето в шепите си, вдъхнала от неговия аромат и му се усмихнала.

Той отвърнал на усмивката й.

— До утре тогава — и се изправил вдървено.

— Ти си отиваш?!

— Трябва срещнем се при университет довечера. — Той се усмихнал на нейното разочарование и се навел заговорнически. — Аз един чужд агитатор, знаеш.

— Ти няма да…? — Тя се осмелила да го докосне.

— Аха. — Той нахлупил шапката си над очите. — Няма повече речи. Поне докато мога отново отворя уста… Довиждане, сестро. — Преминал през двора със залитаща походка, преди тя да се сети, че все още не знае как се казва. Погледнала към брошурките и прочела: „Партньори в един нов свят“, от Т.Дж. Аспунд. Въздъхнала.

— Какво е това, което ти даде? — Майка й погледнала подозрително към брошурките.

— Ъ-ъ… любовни поеми. — Елзевир ги напъхала набързо в пояса около кръста си и спуснала воала. — Някои от тях сам е написал.

— Хм. — Майка й поклатила глава, а звънчетата й зазвънели. — Но той е кареумовец. Той е дал на баща ти достъп до видеокомуникационна връзка, за да му разреши да те види. Баща ти беше много доволен. И в края на краищата от него зависи… не от нас.

— Защо? — Елзевир станала и брошурките изшумели. — Защо да не зависи от нас?

Майка й взела цветето от ръката и се отправила обратно към женската част на къщата.

Т.Дж. идвал редовно да я вижда, станал образец на почтително отношение към родителите й, а насаме бил упорит мечтател, влюбен в момичето не такова, каквото било, а в жената, каквато искал тя да бъде. Той й носил още революционна литература, прикрита като любовни поеми. Но преди тя да започне да изследва новия свят, чийто хоризонти той разширявал с всеки изминат ден, нейният неуверен опит да защити правото си пред своето семейство довел до разкриване на скривалището й с брошурки, а на него било забранено да я вижда повече.

— Но ти не си допуснала да те отделят от него. — Муун се облегна на седалката. — Избяга ли?

— Не, скъпа моя. — Елзевир поклати глава и скръсти ръце, спомнила си за подчинението. — Баща ми ме заключи в една стая на кулата, защото се страхуваше да не избягам, преди още да ми бе минала такава мисъл. — Тя се усмихна. — Но Т.Дж. беше неустрашим. Той дойде една нощ с летателен апарат на въздушна възглавница, издигна се до прозореца и ме отвлече.

— И ти…

— Бях обезумяла! Не бях толкова просветена, колкото си мислеше той и дори колкото си мислех аз самата. Мъчех се да убедя себе си, че правех това само за да доставя радост на някой друг… на него. А така той съсипа добрата ми репутация. Тази нощ едва не умрях от срам. Но на сутринта вече бяхме на звездното летище и връщане назад нямаше. — Тя отправи поглед към града, но в ума си виждаше друго място и време. — Струва ми се, че винаги бяхме така: през целия ни съвместен живот неговото мото беше: „Ако си сигурен, че си прав, действай“, а моето „Прави онова, което трябва“. Но дори през онази ужасна нощ в душата ми, нямаше никакво съмнение, че постъпката му не е продиктувана от най-чисти помисли, че ме обича по начин, който никога не съм дръзвала да мечтая. Аз го гълчах, години по-късно, че е извършил един акт, в който доминира мъжа. Той само се смееше и ми казваше, че просто се е опитал да действа според системата.