![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Не. — Тя отново поклати глава. — В какво, дявол да го вземе, си се забъркал? В какво искаш да забъркаш и мен?
— Аз също работя за някого, за високопоставена личност. Тази личност желае да знае какво прави опозицията. А тук има един човек на име Хеън, който знае всичко, само че щастието му изневери. Ти ще го критикуваш, ще го успокояваш, ще се грижиш за него. И той ще ти е толкова благодарен, че ще ти казва всичко, което желаеш да научиш.
— Ха! Аз познавам Хеън. Голям прахосник е. Ако щастието го е изоставило, може да се скапе. Той и някои от неговите другарчета бяха страшно дрогирани и той се опита да… — Думата не можа да излезе от устата й, тя нервно стискаше шева на гащеризона си. — Още имам синини по места, които не бих показала и на родната си майка. — Тя млъкна и погледна към Фейт, която мълчаливо наблюдаваше флегматичното метално същество на входа. — Може да е проста машина, но в него има повече човещина от онзи, който го е програмирал.
Спаркс се усмихна при мисълта за поражението на Хеън.
— Сигурно е бил адски дрогиран, за да налети на…
Тор се изчерви и вдигна юмруци.
— Слушай, Летен човек, не бива да си правиш такива шеги с една жена!
Усмивката му изведнъж изчезна.
— В името на боговете, не това си мислех! Ако е същият Хеън, няма за какво да се безпокоиш. Този път няма да ти създаде никакви неприятности. Ще го намериш близо до Паралакс Вю. Ще ти платя разноските и дори малко отгоре. Само се постарай никога да не разбере за кого работиш. Никога не споменавай за мен. — Той понижи глас и се обърна с гръб към Фейт. — Ако не получа, което искам, много ще съжаляваш и тогава дори Полакс няма да може да те спаси.
Бледото лице на Тор още повече побледня. Спаркс разбра, че тя му повярва.
— Ще се срещнем тук, на същото място, след една седмица.
— Да, разбира се — съгласи се тя и се промъкна покрай него. — Хайде, Полакс, тръгваме си.
— Както кажеш, Тор. — Роботът слезе от верандата и я последва.
Тя го удари злобно по гърдите и продължи по уличката, като си разтриваше ръката.
— Млъкни, проклета торба с железарии. Ще те сменя срещу куче.
Фейт отново седна и се зае да украсява голата маска, сякаш тя беше единственото реално нещо във вселената. Нито му говореше, нито пък го гледаше.
Спаркс почувства как повишеното му настроение помръква, след като Фейт се отдръпна — като че ли и тя се разграничаваше от него.
— Ти каза, че ще намеря начин да реша проблема. И аз го намерих.
— Да, предполагам. — Тя вдигна парче сатен.
— Мислех, че не правиш морални преценки.
— Опитвам се. Всеки сам избира пътя си към ада. Не обичам да гледам как приятелите ми страдат.
— Току-що казах същото. Няма да й направя нищо лошо. — Но той знаеше, че само преди миг беше на косъм от това. И сигурно точно този миг бе видяла Фейт.
— „Това, което днес е казано, утре ще бъде сторено“ — цитира тя тихо. — Аз и теб смятам за приятел.
— Все още?
— Да, все още. — Погледна към него, но без да се усмихне. — Пази се, Спаркс. Трябва да знаеш, че в живота не всичко е само черно и бяло.
— Добре. — Той вдигна рамене, без да разбере казаното. — Пак ще мина да те видя, Фейт.
Най-после тя се усмихна, но не с тази усмивка, която той очакваше да види.
— След една седмица, по същото време.
— Извинявай, приятелче, да си виждал един човек на име Хеън? — Гласът на Тор секна, когато едно занемарено лице се вдигна към нея, изкривено от безсилна омраза. Тя разбра, че го е виждала по-рано. Мършаво и брадясало, лицето си бе все същото: тъмно лице на чуждоземец, красиво лице с дълги мигли и студени като смъртта очи. Тя остана за момент загледана надолу, притисната между безмилостните пръсти на спомена и настоящето. Това беше Хеън, същият Хеън, чиито очи някога не бяха видели в нея човешко същество, а предмет.
От погледа му разбра, че я позна. Тя отстъпи назад, задушена от вонята на неговия мръсен гащеризон, и си спомни за скъпите му дрехи при последната им среща. Може би наркотиците бяха казали последната си дума… Тор се усмихна. В кутията до него имаше полупразна бутилка и нащърбено канче с шепа монети. Когато идваше по уличката, видя един тъмнокож полицейски инспектор да го заплашва с арест за просия. Той хвърли бърз, безизразен поглед към нея и Полакс.
— Може би познавам Хеън. Не мога да си спомня. Защо?
Тя бръкна в джоба си и пусна една монета в канчето.
— Чух, че щастието го е напуснало. Може ба ще мога да му помогна.
— Ти? — Той отпи една глътка от шишето и избърса уста с ръка. — Защо?