Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Тор се притисна към олющената мазилка, а очите й се въртяха, за да избегнат погледа му.

— Слушай, Спаркс! Знаеш ли, наистина съжалявам за онова. Наистина ми беше много неприятно, че така те пребиха — искам да кажа, че ти толкова вярваше… и беше толкова глупав… Но аз дължа своя живот на Храднот на Морето и Звездите; загубих част от ежедневните си приходи от казиното, които й предавах. Ако не й изплатях всичко, щеше да го смъкне от кожата ми. Надявам се, че разбираш какво искам да кажа, нали? Съвсем честно, въпросът беше ти или аз. Пък си помислих защо да не ти дам един урок, който във всеки случай ти беше необходим. — Тя вдигна рамене, а куражът й започна да се възвръща.

— Какво направи с нещата ми?

— Заложих ги. Какво мислиш, че съм направила?

Той се засмя.

— И колко взе за тях? — попита почти с безразличие.

— Просени зърна, какво по дя… — Гласът й секна когато той я стисна за гърлото и отново я притисна до стената. — О-о, богове! — Тя се изви, като се опитваше да не гледа онова, което се появи в очите му. — Какво ти стана, момче?

— Усвоих урока ти. — Той натисна още по-силно рамото й, а изражението на нейното лице му достави удоволствие. — Ти си ми длъжница, Тор, и мога още сега да си го изкарам от кожата ти.

— Ти… ти няма да направиш това, нали? — Той видя как тя започна уплашено да преглъща. Тор стисна ръката му. — Ти какво…

— Спаркс, какво правиш? — чу се гласът на Фейт.

Той примигна и пусна Тор.

— Не си струва човек да си създава неприятности заради теб.

Тор въздъхна шумно и опипа с ръце гърлото си.

— Само… само малко недоразумение, Фейт. Ще ги дам парите, момче. Искам да кажа, че някога ще дойде ден да се разплатим…

— Забрави за това. — Той се обърна. Чувстваше лицето си разгорещено от гняв и се питаше какво ли бе видяла Фейт. Но нещо, което Тор бе изтърсила сред извиненията си, му бе направило впечатление и той се обърна към нея с добре пресметната мъст. — От друга страна… недей да го забравяш. Ти си ми длъжница и Някой ден ще ти кажа как да ми се издължиш. И ако играеш честно, може дори да си доволна от това. — Той измъкна кредитната си карта и я навря в лицето й.

Тор я погледна безучастно.

— Хъм? — Тя се пресегна нерешително. Спаркс я дръпна.

— Както сама казваш, ти си куриер на Морето и Звездите. Ти сигурно знаеш кой какво контролира тук, в Лабиринта. Сигурно чуваш много интересни клюки наоколо?

— О-о, не… нищо не зная, момче, държа ушите си запушени. — Тя поклати глава и затвори очи пред изкушението. — Само изпълнявам между другото някои малки поръчки — това е всичко.

— Не ми ги разправяй тия на мен. — Той се намръщи. — А може би ти не знаеш достатъчно онова, което ме интересува. — Изведнъж го осени една мисъл. — Познавам един човек, който знае, така че това няма никакво значение! Ти можеш да получиш информацията от него, докато той на мен няма да ми каже нищо. Ти ще се грижиш за него, а онова, което научиш, ще ми съобщаваш, разбра ли?