Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Чувам, че наистина си бил осведомен какво става около Лабиринта преди твоето нещастие.

Чувам, че ти наистина знаеш накъде отиват властта, чуждоземците и така нататък. Е, това представлява интерес за мен.

— Защо? — попита той остро.

— Какво те засяга? — отряза го тя. — Един просяк не трябва да пита толкова много.

— Аз искам да зная защо един Зимен човек ще се интересува от това. Има само един Зимен човек… — Той се намръщи.

— Ние сме хиляди и всички ние сме заинтересовани не по-малко от теб, чужденецо. — Тя извади от джоба си кредитна карта и я поднесе към лицето му, така както бе сторил Спаркс с нея. — Може би аз не искам вечно да бъда товарач, може би искам да си взема пая преди всички вие да напуснете този свят и да отмъкнете питата със себе си. — Тя се изненада от собственото си красноречие.

Той кимна уклончиво.

— Ти каза, че ще си получа своето. Колко ще е? — и погледна кредитната карта.

— Аз самата нямам много, но ще е повече от това, което ти дават. Имаш ли къде да живееш?

Мазната, невчесана глава кимна отрицателно.

Тя изруга.

— Така си и мислех. Засега ще останеш при мен. В края на краищата ти трябва някой, който да те храни и да те чисти.

— Трябват ми нари, не ми трябва човек да бърше проклетия ми нос. Не ми губи времето. — Той се пресегна през рамо и се почеса по гърба, а лицето му се изкриви в гримаса.

Тя го наблюдаваше.

— Чудно, че все пак се доближават до теб и ти пускат по нещо в това — Посочи с ръка канчето. — Какво ще правиш, когато някоя нощ дрехите ти се свлекат от гърба ти?

— Да не би да искаш да ги свалиш още тази нощ, любима? — Той се ухили злобно.

Тя стисна устни. Насили се и се усмихна.

— Не си моя тип, кьопчо. Полакс е този, който ми върши всичката черна работа. Той е свикнал да мъкне всякакви твари.

— Както кажеш, Тор — отговори любезно Полакс. В безизразния му глас се долавяше някакво неопределено одобрение.

— Ще получаваш храна и подслон дотогава, докато ги заслужаваш, Хеън. Приемаш ли или се отказваш? — Приемаш ли или се отказваш, копеле такова. И в двата случая все на моя задник се пише.

— Не мога да съм информиран за онова, което става тук, ако не обикалям. За това ми трябват пари, трябва ми начин да…

— Ще получиш, каквото ти трябва, ако си гледаш работата. — Ако Даунтрейдър спази уговорката.

Той се облегна усмихнат назад, а усмивката му представляваше нещо грозно върху красивото му лице.

— Значи ти си намери съветник, любима. — Той протегна внимателно ръка.

— Намерих си една голяма беля. — Тя вдигна очуканото канче и изсипа монетите в ръката си. — Добре, Поли, откарай го в къщи.