Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Бяхме бракосъчетани на звездното летище от една от онези ужасни машини-нотариуси, а пътуването до Кареумов беше сватбеното ни пътешествие. Бедният Т.Дж.! Бяхме изминали почти половината път до галактиката, когато му разреших да ме пипне. После изненадващо научих, че всичко онова, което ми беше казвано през целия ми досегашен живот за моето тяло, било лъжа. Беше ми по-лесно да повярвам, че и аз имам ум и мога да го използувам. Ние се различавахме в много отношения, но душите ни бяха едно цяло. — Тя въздъхна.
Тъмнината неочаквано ги погълна, когато трамваят влезе в една от прозрачните спици, която свързваше вакуума на летището за звездни кораби с космическия център на града. Муун изгуби образите, описани от Елзевир сред спомена за топлина от камина, целувки и две сърца, биещи в унисон. Пуста тъмнина нахлу в празните кътчета на собствената й душа. Тя скри лицето си в ръце и се почувства много тъжна.
— Бих искал да го познавам. — Лицето на Крес се освети за кратко, когато запали една от ароматично миришещите тръстикови пръчици, които изглежда се пушеха от всички тук.
— Той отишъл си — каза Силки, отбелязвайки очевидното. Той говореше почти неразбираемо сандхи, международния език на Кареумов, който Муун изучаваше с помощта на Елзевир. Но смисълът на неговото непонятно мърморене й беше ясен.
— Т.Дж. щеше направо да те залепи до стената, Крес — каза Елзевир нежно. — Той беше винаги на максимална мощност. Ти се движиш през много по-плътна темпорална среда, много по-подходящ си за астронавт.
Крес се засмя, но смехът му премина в пристъп на кашлица.
— Казаха ти да не пушиш! — Елзевир се пресегна и взе от ръката му горящата тръстика. Той не каза нищо.
— Отиде си — каза Силки. — Отиде си. Отиде си — продължи той, сякаш опиянен от думата.
— Да, Силки — промърмори Елзевир. — Добрият винаги умира млад, дори да е на сто години. — Тя погали едно от осакатените му пипала, провесено през облегалото на седалката на Крес. — Никога не съм го виждала толкова ядосан нито толкова доблестен както в деня, когато те прибра от онзи уличен карнавал в Нарликар. — Тя поклати глава, а сребърните й звънчета запяха своята песен. — Той съпреживяваше болката на всеки. Затова искаше да я премахне. Просто не зная как съумяваше да живее в този свят от мъка.
Къде ли е Спаркс сега и кой му причинява болка? И защо не мога да му помогна? Муун погледна втренчено Силки с неочаквано разбиране. О-о, Богиньо, не мога повече да чакам! Но молитвата й остана нечута, без отговор.
— Като си помисля, че той прекъсна всичките си важни връзки заради мен! А зная, че с радост би умрял заради своите убеждения. Бях ядосана, но и радостна. Той беше пацифист между хора, които не са. — Тя дръпна от тръстиката на Крес. — И тогава започна да контрабандира! О-о!
Трамваят отново изскочи на светло. Навсякъде по пътя им изскачаха стени-дисплеи, на които се изобразяваха променящи се картини от други светове. На по-долните нива бяха изобразени невъобразим брой стоки, внесени от тези светове, които чакаха да бъдат извозени до повърхността на планетата. Чрез бартерната търговия през звездното летище се изпращаха безброй много стоки, произведени от високоразвитата промишленост на Кареумов. Имаше и други картини на стените-дисплеи, предназначени да вдъхнат благоговение на пристигащите посетители, като възхваляват технологиите, поддържащи основните производствени процеси в самия космос. На Муун беше казано, че това е най-големият плаващ град над Кареумов, но не единственият. Имаше хиляди други производствени станции и фабрики, чиито работници прекарваха по-голямата част от живота си в пространството между планетата и нейните луни. Мисълта за цял един живот, прекаран в изолация на тъмно, я преследваше и потискаше.