Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
В пламъците червенеещи
една змия живее и името й е Ререк…
Гърбът й седем лакътя е дълъг.
От мъртвите се храни тя и ги изтребва.
Назад. Ререк, ти град Ис обитаваш,
и раздробяваш мъртвите в остатъци,
докато твоите очи светкавици изпускат,
да станат костите ти прах, безплодно да е семето ти!
До мен не приближавай!
Не ми изпращай пръски от твоята отрова!
Да падне на земята тя и там да си остане!
Завинаги да бъдат устните ти запечатани!
Нейното Ка, ах, ето падна всред змиите-врагове,
пък аз съм още жив и здрав…
Главата ти, Ререк, бе току-що отрязана
от божеството с образа на рис.
8. Осмият Иат (да се нарисува в зелено)
Да се изрече:
Здравей, о Ха-Хотет, ти, който управляваш
на този Иат реките!
Никой не би могъл пороят им да обуздае
и воят на водите сее ужас.
Ка-Ха-Хотет пазачът се нарича.
Отказва или разрешава влизането той по своя воля,
и отстранява съществата без право там да бъдат.
Знай, аз самият
птицата Енур съм,
кацнала високо, с глас, който не замлъква никога.
На Тум донасям опита си от живота ми върху земята.
На Ра служителите правя силни
и всред владетелите на светилището сея ужас.
(И) духовете на стихиите треперят, щом ме видят да пристигам.
Не ще ме повлекат към пъна на мъченията.
Наистина не ще съм аз сразен…
защото съм пътеводител на хоризонта северен.
9. Деветият Иат (да се нарисува в жълто)
Здравей, град Икези,
ти за самите богове оставаш си загадка.
От страх обзети са, когато чуят името ти да се изрече.
Не може никой там нито да влезе, нито да излезе,
освен самото божество велико,
чийто дом в яйцето космическо е;
то вдъхва страх на боговете, на духовете — ужас.
Вратата на града от пламъци е обкръжена,
раздухвани от ветровете те проникват в устата и в носа…
Причина за това са боговете,
които божеството велико по волята си обкръжават.
Тъй като да различат не могат
това, което трябва да долавя единствено самото божество велико,
то в своето яйце космическо живее.
То беше основало този град, за да живее там само
и да се наслаждава на своята самотност.
Никой не трябваше до него да се доближава,
освен в деня на великите превъплъщения…
Здравей, свещено божество, живеещо в яйцето космическо! Ето, към тебе идвам,
та аз да мога да те следвам
всред боговете — твоите придружители.
Да мога да проникна в град Икези и да изляза пак оттам, когато искам!
Да могат вратите му отворени за мене да останат!
Да мога аз да дишам въздуха на тези места
и да се наслаждавам там на приношенията!
10. Десетият Иат (да се нарисува в жълто)
Здравей, о град на боговете Каху,
които духовете посветени гоните
и сенките на мъртвите ловите;
които жива плът разкъсвате и тъпчете се с мърша,
докато вашите очи потайно дебнат,
та нищо на земята от взора ви да не убегне…
О, вие богове, всеки в своя Иат,
паднете в поклон пред мен, когато се представям,
защото няма да успеете духа ми посветен да похитите,
ни сянката ми да уловите!
Ето сокол божествен съм!
Бях увенчан, намазан с масла и благовония,
животните, принесени в жертва за мене на земята,
пристъпва Изида права, за да ми ги поднесе.
Нефтис отзад стои и моя гръб закриля.
Ето моят път за мен е осветен…
О, ти змия Нау, ти бик на Нут и ти, Нехеб-Кау,
ето до вас се приближавам.
От всяко зло ме избавете
и ме дарете с блаженство
завинаги…
11. Единадесетият Иат (да се нарисува в зелено)
О, град на света подземен,
където са телата скрити,
където духовете посветени имат власт…
Там никой не прониква
поради страх от духовете, които над вратите бдят…
Вътре в града в изумление гледат боговете
и мъртвите, осъдени на вечни мъки, там затворени,
гледат също и викове от страх надават.
Милостиви единствено са боговете, които пребивават там,
та мъртвите да посветят и да им предадат мистериите.
О, град Иду, на преминаването ми се съгласи,
защото господар съм на магическите заклинания
посредством силата на ножа, от Сет наследство.
Краката ми завинаги са мои…
Всесилен чрез окото на Хор
ето издигам се на хоризонта
и след период на вцепенение
сърцето ми се буди за живот.
Аз посветен съм на небето и силен на земята;
летя като сокол
и викове издавам като дива гъска.
После над езерните брегове разцъфнали се спускам.
От божество короната там получавам.
Ту прав, ту седнал
аз вкусвам от храната в полята на мира.
Ето вратите на Маат отварят се пред мене