Книга на мъртвите на древните египтяни

Изразявам дълбока признателност на редактора на превода Афродита Василева. Нейната изключително прецизна работа върху ръкописа, търпение и отзивчивост, отличното владеене на френски език, духът и културата, тънкият усет към отсенките на българската реч, създадоха една богата творческа атмосфера и неповторими часове на общуване с духовните ценности на древен Египет. Изразявам също благодарност на Събка Станева за елегантно поднесените микрофилми, за естетическата стойност на материалите, над които работих с удоволствие, и за първото насърчение да се заловя с това дело; на служителите от отдел „Книжни фондове и обслужване на читатели“ и особено на служителките от читалня нр. 5 на Народна библиотека „Кирил и Методий“, толкова мили и внимателни към мене по време на дългата и трудна работа, която изискваше многобройни библиографски справки; на служителите от Централната библиотека при БАН; на всички, които ме подкрепиха с добра мисъл и добра дума.

Съзнавам, че са допуснати грешки и пропуски, но имам надеждата, че читателят ще прости това поради тяхната неизбежност при първото издание на „Книга на мъртвите“ на древните египтяни на български език, което е за мене голямо изпитание, но и нескрита радост — българското слово да претвори един къс от вечността. Това произведение по значимостта на основния проблем в него — вечния поглед на човека към смъртта — стои до „Книга за пътя и свойството“ на Лао-Дзъ, до „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. По своята сгъстеност и дълбочина атмосферата в „Книга на мъртвите“ на древните египтяни, изразявана чрез един ритъм, спокоен и нежен като морето, напомня органовата музика на Йохан Себастиан Бах и българската реч има прелестта да бъде изразител на това богатство.