Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
господар на превъплъщенията!
Той гниенето не познава.
О, ти, Озирис, форма дай ми,
да бъде на този бог подобна!
Дай ми също власт на дишането ми,
о, ти, владетелю на дишането,
закрилника на всички теб подобни,
и твърд, непоклатим ме направи, владетелю на саркофазите! И направи така, че да проникна в царството на траенето безгранично,
понеже то на тебе беше дадено,
тъй както и на Тум, божественият ти баща,
защото тялото му не позна ни гниене, ни разрушение.
Наистина не съм направил нищо, което мразиш, о Озирис!
Всред всичките любящи
и почитащи нетленния ти двойник
аз славел съм те непрестанно!
Нека не стане тялото ми на червеите плячка!
Спаси ме, избави ме,
както самият себе си избави и спаси!
Да мога след смъртта да не узная гниене,
всеобща участ на всичките животни
и всичките пълзящи твари,
създадени от различни богове и богини!
Когато след смъртта душата в полет се издига,
трупът втечнява се,
разместват се и се разхлабват неговите кости,
плътта, изпълнена със смрад, изгнива
и крайниците се разпадат,
променя се плътта в зловонна течност,
гъмжаща купчина от червеи, само червеи…
Това е краят на човека…
Загива той под погледа на Шу,
както загиват всички богове, богини
и всички птици, всички риби,
и всички твари, бягащи или пълзящи,
и всички същества, и всички същества…
И затова, като ме видите, о, богове,
ще паднете върху лицата си!
Страхът от моето явяване ви вцепенява!
Истина, всички същества ще се боят от мене след смъртта:
били животни, птици или риби,
пълзящи твари
или живеещите в труповете червеи…
Нека трупът ми не узнае разложение!
Нека не служи за храна на червеи!
Нека не се промъкват в различните си форми
да ме нападат и разяждат!
Нека предаден да не бъда на палача,
който в подземието си измъчва и посича своите жертви
и сам невидим на купища остава ги да гният!
Наистина живее той, за да убива и трупове да унищожава.
Заповедите му ще откажа ли да ги изпълня?
Нарежданията му не ще ли следвам безусловно!
Защо да съм предаден в неумолимите му пръсти?
Над мене той да няма власт,
защото ти решаваш участта ми!
Озирис, божествен мой баща, здравей!
Ще бъдат вечно твои на тялото ти органите,
не гние тялото ти и не става на червеите плячка,
не се подува като мех,
не се разлага, нито се разпада,
не става куп гъмжащи червеи.
За себе си Хепри съм, бог на ставането
и с моя труп във вечността оставам.
Не се разлага той, не гние,
не се разпада, от червеи не е разяден,
под погледа на Шу не се втечнява.
Аз съществувам, наистина, аз съществувам!
Аз живея! Погледнете, аз живея!
Усещам силите живителни в мен да преливат!
Ето, в мир събуждам се…
Не гния аз, не се разлагам,
около мене смрад не се разнася,
и небитието не изчезвам,
окото ми не гасне,
чертите на лицето ми не се загубват
под маска течна,
ушите ми за звуците на словото не се затварят,
главата ми от тялото не ще е отделена,
езикът ми — изтръгнат,
косата ми — обръсната,
ни веждите — оскубани.
О, знайте, богове, неправда
с моя труп не ще се случи.
Тялото ми ще бъде неизменяемо и здраво завинаги.
Няма да бъде разрушено на земята
за вечността.
155 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ЗЛАТЕН ДЖЕД
Стани, Озирис!
Сега гръбнак ти имаш,
бог със сърце замряло!
Закрепена и заздравена бе шията ти.
Възкачи се на престола си, Озирис!
Ето, върху нозете ти вода светена плисвам.
От злато Джед ти нося…
Зарадвай се, Озирис, на това магическо изображение!
Тази глава ще бъде изпълнена над златен Джед, вдълбан в смокиново дърво, престояло във вода на цветя анкхем. Да се постави споменатият Джед на шията на покойния в деня на погребението. Тогава в отвъдния свят той ще стане посветен и съвършен дух и на Нова година той ще бъде подобен на духовете от свитата на Озирис действително, постоянно, вечно…
156 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ТАЛИСМАН ОТ КОРНАЛИН
О, Изида!
Кръвта ти нека действува!
Сиянието ти нека действува,
силата на твоята магия нека действува!
Закриляй този дух могъщ, богиньо
и надалеч от злите духове пази го,
те ужас вдъхват му и отвращение!
Да се изричат тези думи над халка от корналин, престояла във вода на цветя анкхам (или анкхем), вдълбана в дървена плоча от смокиново дърво. Споменатата плочка ще се сложи на шията на мъртвия в деня на погребението. След като се направи това, силите на Изида ще пазят органите на мъртвия. Хор, синът на Изида, ще се зарадва, като го види всред мистериите на пътеката и когато едната ръка ще бъде протегната към небето, другата ще бъде насочена към земята действително, постоянно… Не допускайте никой никога да види този текст.