Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
Уререт, свещената корона на Тум, върху косите ми сложи!
Нехеб-Кау ми заздрави главата
и на везната блюдата две са в точно равновесие…
Наистина, ще бъдеш по-могъщ от всички други богове,
о, Асму Кет…
2. Вторият Иат (да се нарисува в зелено. Неговото божество е Ра-Харахт)
Да се изрече:
Ето там, докъдето взорът стига, разстилат се владенията ми
в Сехт-Ианру…
О, тръстикови полета! Оградите ви са железни,
пшеницата достига там пет лакътя,
два за класа, три за стъблото.
Ечемикът там е седем лакътя,
три за класа, четири за стъблото.
Там духовете са високи девет лакътя,
те жънат житото ведно с Харахт.
Наистина една врата посред полетата аз зная,
от нея Ра излиза за изтока небесен.
На юг е езеро,
птиците Хару го навестяват.
На север разположен е канал,
птиците Ра го посещават.
Това е точно мястото, където лодката на Ра минава,
от ветрове попътни носена.
Хванал въжетата на лодката божествена,
неуморим моряк съм.
Ето двете смокини с цвета на тюркоаз познавам,
откъдето Ра излиза, когато на път потегля.
Той към пилоните на Шу го води
и към вратата на владетеля на изтока…
Наистина полетата на Ра познавам.
Пшеницата достига там пет лакътя,
Там ечемика е седем лакътя,
там духовете са високи девет лакътя,
те жънат заедно
с душите съвършени на изтока…
3. Третият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на духовете посветени)
Да се изрече:
Здравей, о, Иат на духовете посветени,
не може тебе никой с лодка да премине,
защото огънят отвсякъде беснее.
О, духове! Пътищата ваши осветете (и) домовете ваши пречистете;
направете това, което за вечността ви беше наредил Озирис… същество велико,
владетел на червената корона,
на бога на светлината челото украсила…
С огъня, излизащ от устата ми, аз съживявам
двете земи и техните изселници…
Наистина спасен е Ра от хватката на злия дух Апопи!
4. Четвъртият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на две високи планини)
Здравей, водачо на Иата тайнствен,
и ти, висока планина в света отвъден.
Небето звездно над нея се издига!
Тя има триста мерки дължина,
двеста и трийсет — ширина.
Една змия седемдесет лакътя на дължина го населява. „Ножохвърляч“ е името й.
С духове посветени тя се храни.
И с осъдените в света отвъден,
които тя убива и разкъсва…
Ето, Маат, аз спирам плаването си
под твоята ограда укрепена,
поглеждам всичките страни и вход към тебе търся.
Намирам го и с теб, аз мъж могъщ се съединявам… Наистина достоен съм главата ти да украся, богиньо, защото моето могъщество от ден на ден расте…
Сега съм великия божествен маг
и нищо от погледа ми не убягва…
Аз забелязвам дух да лази по корем.
Кой е?
Аз зная, всесилен той е в планините, където живее…
О, дух, до теб да приближа, пусни ме,
за да остане силата ти с мене…
Ето усилие направих и прав се задържах.
Вървя напред и духовете зли Акриу, на Ра противници, аз покорявам.
Мирът на този бог над мен се спуска вечер,
докато обиколките си аз извършвам в небесата,
а ти самият оставаш в долината…
5. Петият Иат (да се нарисува в зелено)
Да се изрече:
Здравей, Иат на духовете, препятствие непреодолимо
за тези, които се стремят да го преминат!
Населените в него духове
имат бедра по седем лакта на дължина
и хранят се от сенките на мъртвите отпаднали и отмаляли.
О Иат! Път отвори ми
да мога аз през тебе да премина
и в красивата Аменти да проникна…
Такава беше волята на Озирис.
На духовете посветени повелител…
Гледай! Живея тук, дух посветен,
празнувам, през месеца и полумесеца
наречените празници.
Небесните си кръговрати изпълнявам,
на Хор окото и на Тот, ме придружават в моето пътуване.
И пламъците от устата на всички богове, които бликат,
днес враговете ми изтребват,
ако престоя си не са завършили
в местата на кланетата.
6. Шестият Иат (да се нарисува в зелено)
Поздрав на тебе Имехет, теб, когото тачат боговете, велико тайнство за посветени богове
и кът злокобен за души осъдени.
Аз идвам тук да съзерцавам бога на това владение.
Открийте си лицата, когато видите, че приближавам,
защото съм бог всемогъщ
и дарове ви нося, за да ви нахраня.
Нека владетелят на вашия Иат ръка над мене да не слага!
Похитителите да не ме уловят!
Палачите зли — да не ме подгонят!
Да можех да живея в мир сред вас!
7. Седмият Иат (да се нарисува в зелено)
Да се изрече:
О, град Ис, ти тъй далечен, труден за съзиране!…