Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Идеята ми не се отличава с особена елегантност — въздъхна най-сетне той. — Но разстоянието помежду ни е толкова малко, че бихме могли да опитаме таран…
В продължение на безкрайно дълга секунда Аусън изгуби дар слово, устата му беззвучно се гърчеше. После избухна:
— С МОЯ кораб?! Нима наистина искаш да използваш най-доброто, създадено някога в Илирика, за да се блъскаш като средновековен вандал?! Защо тогава не подгреем малко катран, та да го плиснем отгоре им? Защо не почнем да ги замеряме с камъни? — Гласът му премина във фалцет и затихна.
— Бас държа, че няма да очакват такова нещо от нас — отвърна леко смутено Майлс.
— Виж какво, момченце, ще те удуша със собствените си ръце! — изрева Аусън и направи опит да вдигне споменатите органи. Едва тогава си даде сметка за ограничителните шини.
— Сержант! — извика Майлс и побърза да се отдалечи от тежко дишащия гигант.
Ботари бавно се надигна от стола, очите му хладно огледаха Аусън. Приличаше на патолог, готов да започне поредната аутопсия.
— Трябва нещо да опитаме! — въздъхна отчаяно Майлс.
— Не и с моя кораб, малък негоднико! — изръмжа Аусън и тялото му се разтърси от гняв. Премести тежестта си назад, готов за мощен ритник в стил карате.
— Господи, вижте! — извика офицерът-свързочник. Огромното туловище на РГ-132 беше започнало да се отдалечава от площадката за кацане, от включените на максимална тяга двигатели излитаха дебели огнени струи. Приличаше на слон, устремил се към прохладата на близкото блато.
Майлс моментално забрави за Аусън и се втренчи в екраните.
— Масата на РГ-132 заедно с товара е четири пъти по-голяма от тази на прехвалената фрегата! — развълнувано прошепна той.
— Точно по тази причина той е тромав като крилато прасе и изразходва огромно количество гориво! — извика Аусън. — Твоят пилот-офицер трябва да е луд, ако си мисли, че ще избяга на Тънг…
— Давай, Ард! — скочи на крака Майлс. — Точно така, момчето ми! Сплескай мръсника в пещите за претопяване!
— Той не може да… — смаяно зяпна Аусън. — Господи, какво копеле!… МОЖЕ!…
Явно и капитан Тънг, подобно на Аусън, отгатна със закъснение намеренията на тромавия товарен кораб. Стабилизиращите двигатели на фрегатата изхвърлиха огнени струи и тя започна да се завърта в бойно положение, с намерението бързо да се отдалечи от станцията. Залп от бордовите оръдия потъна в товарния отсек на РГ-132 без видим ефект.
После, сякаш на забавен кадър, огромното туловище на товарния кораб удари стройния корпус на фрегатата. Тя отхвръкна встрани и неудържимо се плъзна към високите няколкостотин метра кули на пещите за претопяване. Във всички посоки се разлетяха части от външното оборудване на корпуса. Отлети от гъвкав метал с изключителна здравина, кулите се наклониха, после, подчинявайки се на физическите закони, отскочиха в обратна посока. Решетъчната им структура погълна стърчащите части на фрегатата, припламнаха ярките пламъчета на химически реакции. В условията на вакуум тези реакции имаха силен заваръчен ефект.
РГ-132 тромаво се отдалечаваше. Изправен пред екраните на тактическата зала, Майлс смаяно гледаше как част от корпуса му се откъсва и започва да плува в космическото пространство.
На този етап от операцията по завземане на междупланетната станция, РГ-132 беше последната им грижа. Командосите на Торн пуснаха задушлив газ във вътрешността на повредения озерански кораб и измъкнаха оттам всички членове на екипажа. После елиминираха съпротивата на отделни единици на противника, намерили временно укритие из различните промишлени съоръжения. Отделиха ранените от убитите, поставиха пленниците под охрана, откриха и обезвредиха няколко мини, а след това започнаха поетапно да възстановяват изкуствената атмосфера на станцията. Едва след като всичко това беше свършено, намериха време за изстрелването на совалка с малък екипаж, която трябваше да се погрижи да прибере на станцията безпомощния товарен кораб.
От съединителния ръкав изскочи фигура в скафандър и с препъване се насочи към Майлс.
Мейхю смъкна шлема от главата си и възбудено извика:
— Те се огънаха! Изкривени са! — Косата му стърчеше във всички посоки, потта по лицето му бързо изсъхваше.
Към него се приближиха Баз и Елена. Свалили шлемовете на тежките скафандри, те приличаха на рицари след бой. Елена протегна ръце и го прегърна, краката на Мейхю напуснаха пода, очите му се облещиха. Изглежда още не е свикнала със сервомоторите на скафандъра, отгатна Майлс.
— Беше страхотен, Ард! — извика тя с широка усмивка на уста.
— Моите поздравления! — стисна ръката му Баз. — Най-забележителната тактическа маневра, която съм виждал! Прекрасно изчислена траектория, която ти позволи да го удариш точно където трябва! В резултат повредите са минимални и след лек ремонт ще се окаже, че разполагаме с една великолепна бойна фрегата!