Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
В една от стаите на Управлението за морска безопасност Онодера срещна пристигналия тук преди минута Катаока. За кратко време този весел, с момчешко кръгло лице и кестеняви коси силно загорял момък се бе променил неузнаваемо. Неговата ослепителна усмивка бе изчезнала. Очите му бяха станали тъжни, кожата — сива, сякаш бе остарял с десет години. Той, както и всички членове от „програма-Д“, работеше и денем, и нощем до изнемогване. Освен това в Тамати бе загинало семейството му.
— Видя ли демонстрацията? — попита той с лишен от интонация глас.
Онодера кимна с глава.
— Какво мислиш, журналистите още нищо ли не са подушили?…
Катаока гледаше как снегът покрива рамката на прозореца.
— Днес пристигна един в управлението на Силите за самоотбрана. Разбира се, не се срещна с важен сътрудник от „програма — Д“. Беше някакъв журналист, който е присъствувал на заседанието на Съвета за възстановяване на столицата, а след това в Института по сеизмология и оттам минал покрай Управлението на Силите за самоотбрана и дълго стоял в отдела по печата…
— Подозрително — промърмори си под носа Онодера. — А защо е хвърлил око на Управлението на Силите за самоотбрана.
— Струва ми се, че видя там Юкинага и професора. Този журналист познава доцент Юкинага от преди и знае, че той е напуснал Университета внезапно…
— Мисля, че преди да се стигне до вестниците, ще се вземат мерки — каза Онодера. — Куниеда-сан ми прошепна, че тази вечер в дома на началника на канцеларията при Кабинета на министрите ще се състои тайно съвещание с главните редактори на вестниците, а е уговорена среща и на ръководителите на опозицията с премиер-министъра.
— Докога ще е възможно да се крие това? — все така хладно попита Катаока. — Струва ми се, че всеки момент ще започнат да се пускат слухове. А все още не е известно дали ще се изплащат паричните премии за миналата година. Може бе ще започне така нареченото „всеобщо положение на несигурност“ поради настъпваща криза и страшното поскъпване на стоките от първа необходимост…
— Навсякъде обаче се разграбват телевизори и радиоприемници — каза Онодера. — Автомобили почти не се купуват, въпреки че никой няма кола в пълна изправност.
— Днес в щаба на „програма Д-2“ стана скандал. Спречкаха се сътрудникът, командирован от Министерството на външните работи, и младо момче, което бе изпратено от Генералния щаб — каза Катаока с все същия монотонен глас, като потриваше бузите си с ръце. — Когато щабът се увеличава, такива сблъсквания са неизбежни. В случая нямат значение нито талантът, нито знанията, дори е много възможно подобни недоразумения да доведат до разгласяване на тайната.
— Изглежда, и в „Д–1“ положението е тревожно. С младите учени и техническите специалисти всичко е добре, при тях всичко е наред, но учените от Научно-техническия съвет отхвърлиха мнението на професор Тадокоро. Държат се високомерно…
— Защо сте взели такива, нали знаете, че професор Тадокоро е избухлив?
— Там е работата, че той е съвършено спокоен. Изглежда, не може да мисли за нищо друго.
— А какво стана с учения Фукухара, когото привлякохме от Киото?
— В Хаконе е, при стария Ватари.
— Какво прави там?
— Не знам — подсмихна се Онодера, — но Куниеда подозира, че по цял ден спи.
Вратата се отвори и влезе заместник-началникът на отдела по хидрология.
— Извинете, че ви накарах да ме чакате — каза той и сложи върху масата папка с листове. — Всичко оформихме. Утре в осемнадесет часа в Йокосука ще пристигне „Серю-мару“.
— Благодаря ви — Онодера приближи към себе си папката. — Ако е така, в други ден ще можем да натоварим апаратурата и да вземем на борда специалистите.
— Успяхме да се свържем и с тях, но… — заместникът кимна към папката. — Имахме и препятствия, искахме да вземем под наем дълбоководния изследователски кораб и подводната лаборатория на фирмата „Джейкъб“, но ни отказаха. Струва ми се, че се намеси Американският военноморски флот… За щастие се освободи подобен кораб и ние го наехме. Наистина не съвсем без натиск. Същото се получи и с подводната лаборатория.