Елфите на Шанара

Гавилан се изчерви.

— Извинявам се, Милейди.

— Сега седни! — отсече кралицата и Гавилан седна.

— Струва ми се, че дължим сегашното си затруднено положение на нашата нерешителност. Изгубихме толкова много време в бездействие. Позволихме на съдбата да прави нашия избор вместо нас. Борихме се с помощта на магията дори след като стана очевидно за всички ни, че не можем повече да зависим от нея.

— Милейди! — побърза да я предупреди пребледнелият Итън Шарт.

— Да, зная — отвърна Еленро.

Тя не гледаше право в Рен, но очите й трепнаха за миг, което подсказа на момичето, че предупреждението е било направено заради нея.

— Милейди, вие ни молите да се откажем напълно от магията ли?

Кралицата кимна рязко.

— Повече нямаме голяма полза от запазването й, не е ли така, Първи министре? — попита тя.

— Но както младият Гавилан каза, ние няма как да разберем дали Лоденът ще направи това, което очакваме от него.

— Ако той не успее, ние не губим нищо освен може би последния шанс да избягаме.

— Но бягството, Милейди, не е непременно отговора, който търсим. Може би помощ от някой друг източник…

— Итън — прекъсна го кралицата. — Помисли какво предлагаш. Какъв друг източник има? Предлагаш ни да призовем още магия ли? Да използуваме всичко, което имаме по друг начин и да го превърнем може би в някакъв още по-голям ужас? Или да потърсим помощ от самите хора, които изоставихме преди години в ръцете на Федерацията?

— Имаме армията, Милейди — заяви сияещ Барсимон Оридио.

— Да, Бар, имаме я. За момента. Но ние не можем да възстановим живота на тези, които загубихме. Тази магия, която ни липсва. При всяко ново нападение загиват наши Ловци. Изглежда демоните се материализират от самия въздух. Ако останем, в скоро време изобщо няма да имаме армия. — Тя поклати бавно глава, усмихвайки се иронично. — Зная за какво настоявам. Ако върнем Арборлон и елфите в света на Човеците, на Четирите земи и при техните раси, магията ще бъде загубена. Ще бъдем каквито сме били в старите времена. Но може би това е достатъчно. Може би така трябва да бъде.

Седящите около масата я наблюдаваха мълчаливо, а лицата им изразяваха една смесица от гняв, съмнение и удивление.

— Аз не разбрах казаното за магията — рече накрая Рен. Тя не беше в състояние просто да седи мълчаливо, докато въпросите се трупаха в нея. — Какво имаш предвид когато казваш, че магията, ще бъде загубена, ако напуснете Мороуиндъл?

— Все забравям — отвърна Еленро, обръщайки се към нея, — че ти не си запозната подробно с науката на елфите и все още знаеш малко за произхода на магията. Ще се опитам да ти го обясня накратко. Ако призова Лодена, както възнамерявам да направя, Арборлон и елфите ще бъдат събрани вътре в Елфовия камък за пътешествието обратно към Западната земя. Когато това се случи, магията, защитаваща града, ще изчезне. Ще остане единствено магията, която идва от Лодена и защитава това, което е вътре. Когато Арборлон бъде възстановен, тази магия също ще престане да съществува. Сигурно разбираш, че Лоденът може да се употреби само още веднъж и после магията му ще изчезне.