Кристалният отломък

— Оркът ни каза — мрачно продължи Риджис — за пристигането на някакъв могъщ магьосник, Акар Кесел и за огромната му армия от гоблини и великани! Идват, за да превземат Десетте града!

Полуръстът си мислеше, че поне това ще ги стресне.

Ала когато взе думата, у Кемп нямаше само страх, а само гняв:

— Заради думите на някакъв си орк, Касиус? Събрал си ни тук, когато трябва да ловим риба, само заради заплахите на някакъв си смрадлив орк?

— Не виждам нищо необичайно в разказа на полуръста — обади се и Шермонт. — Всички сме чували какво може да надрънка някой гоблин, когато го пленят, само и само да си спаси главата.

— Или имаш и друга причина да ни събереш? — изсъска таргосецът и подозрително изгледа Агорвал.

Касиус, макар наистина да вярваше на мрачните вести, които Риджис бе донесъл, се облегна назад и не каза нищо. При всичкото напрежение, което съществуваше между отделните градове и с приближаването на края на един особено неплодовит риболовен сезон, представителят на Брин Шандер бе очаквал нещо такова. Той хвърли примирен поглед на Бруенор и Риджис и сви рамене, когато съвещанието отново се превърна в надпревара по крещене.

Шумът ставаше все по-силен. Полуръстът извади рубинения медальон изпод жилетката си и побутна Бруенор. Двамата приятели се спогледаха разочаровани — бяха се надявали, че няма да им се наложи да използват камъка.

Риджис потропа с чукчето си и когато Касиус му даде думата, скочи върху масата и тръгна към главния си противник, точно както бе направил преди пет години.

Ала този път нещата не станаха, както ги бе очаквал. През годините, изминали след Битката при Брин Шандер, Кемп бе прекарал дълги часове, опитвайки се да си припомни всяка подробност от съвещанието преди варварското нападение. Таргосецът бе доволен от това как бе завършила цялата история и отлично разбираше, че той и всички останали от Десетте града бяха задължени на полуръста за навременното предупреждение. Ала начинът, по който той самият бе променил първоначалното си мнение по въпроса, го тревожеше немалко. Най-голямата любов на Кемп, по-голяма дори и от риболова, бяха битките, но освен че обичаше препирните, той бе и човек с остър ум и бе винаги нащрек за опасностите, които може би го дебнеха. През последните няколко години внимателно бе наблюдавал Риджис, чувал бе и разказите за невероятното умение, с което полуръстът успяваше да убеди хората в това, което искаше. И когато Риджис се приближи към него, едрият таргосец отбягна погледа му.

— Махни се, мошенико! — провикна се той. — Сега, когато вече знаем какъв си, магията ти не действа!

Бруенор, който до този момент бе мълчал, внезапно скочи от мястото си с разкривено от ярост лице:

— И това ли е магьоснически номер, таргоско псе? — изрева той и като взе торбата, която висеше на кръста му, изсипа съдържанието й на масата и отрязаната великанска глава се затъркаля към Кемп.