Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
— Благодаря за поканата — рече той на Бруенор. — Ще дойда преди Кесел да пристигне.
— Много добре — отвърна джуджето. — Ще ти намерим стая близо до момчето, та на никое джудже да не му се налага да слуша къркорещия ти корем!
И Бруенор смигна на Дризт.
— Не! — обади се Уолфгар.
Бруенор, не разбрал правилно намеренията на младежа, го погледна с любопитно, чудейки се какво ли има против това да живее врата до врата с полуръста.
— Внимавай, момче! — подразни го джуджето. — Ако си мислиш, че ще живееш до момичето, по-добре помисли как да се спасиш от тежката ми брадва!
Кати-Бри сподави смеха си, смутена, но и трогната.
— Мините не са за мен — внезапно рече Уолфгар. — Моят живот е в равнината.
— Забравяш, че аз се разпореждам с живота ти! — сопна се Бруенор.
Всъщност въпреки суровия глас, джуджето звучеше по-скоро като ядосан баща, отколкото като разгневен господар.
Уолфгар се изправи пред него, горд и непреклонен. Дризт разбра и в погледа му просветна одобрение. Бруенор също започна да се досеща какво си бе наумил варваринът и макар мисълта за раздялата да го изпълваше с мъка, почувства, че сега се гордее с момчето повече откогато и да било преди.
— Вярно е, че петте години още не са изтекли — започна Уолфгар, — но дългът ми към теб и джуджетата вече е многократно изплатен, приятелю.
— Аз съм Уолфгар! — гордо заяви той. — Вече не съм момче, а мъж! Свободен мъж!
Бруенор усети, че очите му се навлажняват, ала за първи път не се опита да прикрие сълзите си. Застана пред младия варварин и отвърна на погледа му, а в очите му се четеше искрено възхищение.
— Вярно е! — отвърна той. — Мога ли тогава да те попитам какво ще бъде свободното ти решение — ще останеш ли да се биеш с мен?
Уолфгар поклати глава:
— Дългът ми към теб е изплатен, приятелю. Винаги ще бъдеш приятел… скъп приятел. Ала имам и още един дълг за плащане — и варваринът отправи поглед към Грамадата на Келвин и земите, които се простираха отвъд, където под ясната светлина на хилядите звезди, тундрата изглеждаше още по-огромна и пуста. — Далеч… в един друг свят!
Кати-Бри въздъхна и неспокойно се размърда. Единствено тя разбираше напълно неясния смисъл на думите на Уолфгар и изборът му съвсем не я радваше.
Бруенор кимна — не можеше да не уважи решението на варварина.
— Върви тогава и бъди щастлив! — отвърна той, опитвайки се да говори твърдо и като се обърна, пое надолу по скалистата пътека.
Внезапно спря за миг и погледна високия млад варварин:
— Мъж си, няма спор — каза той през рамо. — Ала никога не забравяй, че за мен винаги ще си останеш моето момче!
— Никога не ще го забравя — прошепна Уолфгар, когато Бруенор се отдалечи и се скри в тунела.
Дризт меко сложи длан върху рамото му.
— Кога тръгваш? — попита той.
— Още тази вечер — отвърна Уолфгар. — Няма време за губене в тези мрачни дни.
— И къде ще идеш? — обади се Кати-Бри, макар вече да знаеше истината, както и неясния отговор, който варваринът щеше да й даде.
Младежът обърна замъглените си очи към равнината и рече:
— У дома.
После пое надолу по пътеката и Риджис го последва. Ала Кати-Бри остана на мястото си и даде знак на Дризт да направи същото.
— Вземи си сбогом с него тази вечер — обърна се тя към елфа. — Не вярвам някога да се завърне при нас.
— Разбирам избора му — отвърна Дризт и проследи с уважение отдалечаващия се варварин, досещайки се, че новината за присъединяването на Хийфстааг към Кесел, също бе изиграла своята роля за решението на Уолфгар. — Има си лични въпроси, за които трябва да се погрижи.
— Повече, отколкото си мислиш — рече Кати-Бри и като видя въпросителния поглед на Дризт поясни, — наумил си е нещо.
Не бе имала намерение да нарушава обещанието, което бе дала на Уолфгар, ала знаеше, че Дризт До’Урден повече от всеки друг щеше да намери начин да помогне на Уолфгар.
— Нещо, което е било стоварено на плещите му, преди да е готов за него — добави тя след малко.
— Не мога да се меся в отношенията с племето му — отвърна елфът, досещайки се какво цели Кати-Бри. — Варварите си имат свои обичаи и не обичат чужденците.
— Така е — съгласи се момичето. — Ала мисля, че пътят на Уолфгар няма да го отведе право у дома… освен ако жестоко не греша. Намислил е нещо, някакво приключение, за което често ми е намеквал, но никога не ми е казвал нещо повече. Знам единствено, че става дума за нещо много опасно, за някаква клетва, която дори той се бои, че няма да успее да изпълни сам.