Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
— Дотогава ще си престарял, елфе! — подразни го Уолфгар, облегна се на стената и се усмихна самоуверено, а зъбите му проблеснаха през русата брада. — Ще видим, ще видим!
Бруенор също се засмя — шеговитата надпревара между приятелите му го радваше, а и все повече се гордееше с младия варварин. Уолфгар се справяше отлично, щом не отстъпваше на каления в толкова много битки, Дризт До’Урден.
В този миг Риджис влезе в стаята и посивялото му лице сложи край на веселото настроение, което цареше дотогава.
— Имаме големи неприятности! — мрачно каза той.
— Къде е оркът? — погрешно го разбра Бруенор и измъкна брадвата си.
— Там си е, нищо му няма — отвърна Риджис.
Оркът с огромно удоволствие бе разказал на новия си приятел всичко за плановете на Акар Кесел да завземе Десетте града и за огромната му войска. Полуръстът видимо трепереше, докато разказваше на приятелите си онова, което бе научил:
— Всички орки, гоблини и вербези от тази част на Гръбнака на света са се обединили под командването на някакъв магьосник, наречен Акар Кесел — започна Риджис.
Когато чуха името, Дризт и Уолфгар се спогледаха. Варваринът бе сметнал Акар Кесел за някой леден великан, когато вербегът го бе споменал, ала Дризт имаше други подозрения, които случката с огледалото само бе засилила още повече.
— Възнамеряват да нападнат Десетте града — продължаваше Риджис. — Даже и варварите, предвождани от някакъв могъщ едноок главатар, са се присъединили към редиците им.
Лицето на Уолфгар почервеня от гняв и неудобство. Неговият народ да се бие заедно с орки! Много добре знаеше кого бе описал полуръстът — нали той самият някога принадлежеше към Племето на Лоса и дори бе носил знамето като вестоносец на Хийфстааг! Споменът на Дризт за едноокия крал също бе болезнено ясен. Той успокояващо стисна рамото на Уолфгар.
— Вървете в Брин Шандер! — обърна се елфът към Бруенор. — Хората трябва да са готови!
Лицето на Риджис се сви в болезнена гримаса — знаеше, че ще бъде безсмислено. Ако оркът бе казал истината за армията на Кесел, Десетте града щяха да бъдат безсилни да отблъснат нападението, дори и да се обединяха. Полуръстът сведе глава и беззвучно преглътна — не искаше да безпокои приятелите си повече, отколкото се налагаше:
— Да тръгваме!
Макар че Бруенор и Риджис успяха да убедят Касиус колко важни бяха вестите, които носеха, минаха няколко дни преди да се събере Съветът. Беше краят на лятото — разгара на риболовния сезон — и всички се бореха да уловят колкото се може повече едрокоста пъстърва, преди да е дошъл последният търговски керван от Лускан. Представителите на деветте града много добре разбираха отговорността, която носеха, ала не им се щеше да оставят езерата дори и за ден.
Ето защо, когато най-после се събраха, те не бяха настроени особено отзивчиво. Единственото изключение правеха Касиус от Брин Шандер; Малдун, новият говорител на Самотната кория, за когото Риджис бе герой, а думата му — закон; Гленсатер от Източен пристан, град, винаги готов да се включи във всяко начинание, което можеше да е от полза на Десетте града и Агорвал Термалайнски, който бе искрено предан на Бруенор.
Кемп, който още не бе простил на джуджето за скарването им след Битката при Брин Шандер, бе особено зле настроен. Още преди Касиус да успее да приключи с Формалностите, грубият представител на Таргос скочи от мястото си й като стовари юмрук върху масата, изръмжа:
— Зарежи глупавите Формалности и давай по същество! С какво право ни извика от езерата ни, Касиус? Докато ние седим тук, търговците от Лускан вече се готвят за пътуването си!
— Научихме, че се подготвя нападение над Десетте града, представителю Кемп — спокойно отвърна Касиус, който добре разбираше гнева на риболовците. — Никога нямаше да ви извикам, теб и останалите, по това време на годината, ако наистина не беше наложително.
— Значи слуховете са верни — подигравателно се изсмя Кемп. — Нападение, така ли? Ха! Ясни сте ми!
И с тези думи таргосецът се обърна към Агорвал. Напоследък боевете между Таргос и Термалайн бяха зачестили, въпреки усилията на Касиус да ги спре и да накара двамата представители да седнат на масата за преговори. Агорвал се бе съгласил да се срещне с таргосеца, но Кемп решително бе отказал каквито и да било преговори. Ето защо, за представителя на Таргос, без друго изпълнен с подозрения, съвещание по това време изглеждаше още по-съмнително.
— Какъв жалък опит! — провикна се той и огледа останалите представители. — Какъв жалък опит на Агорвал и хитрите му поддръжници да сложат изгоден за тях край на спора между Таргос и Термалайн!