Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Дризт се загледа в звездното небе и се замисли над думите на момичето. Знаеше, че Кати-Бри бе необикновено прозорлива и наблюдателна и не се съмняваше в предположението й.
Звездите проблясваха в студената нощ и небосводът се сливаше с далечния хоризонт. Хоризонт, на който все още не пламтяха вражески огньове, отбеляза елфът.
Може би все пак разполагаше с малко време.
Макар че изявлението на Касиус достигна и най-отдалечения град за по-малко от два дни, малко бяха бежанците, които поеха по пътищата към Брин Шандер. Точно това бе очаквал и Касиус, иначе никога не би предложил да приеме всички, които искаха да потърсят убежище в града му. Брин Шандер наистина бе голям град, а и в момента населението му бе по-малко отпреди няколко години. Имаше доста празни сгради, както и цяла една част от града, запазена за търговските кервани, където в момента не живееше никой. Но ако дори само половината от жителите на останалите девет града потърсеха убежище, на Касиус щеше да му бъде страшно трудно да удържи на дадената дума.
Но представителят на Брин Шандер не бе разтревожен. Жителите на Десетте града бяха жилави — всекидневно живееха под заплахата от гоблинови нападения. Касиус знаеше, че бе нужно много повече от едно неясно предупреждение, за да ги накара да напуснат домовете си. А и като се имаха предвид не особено добрите отношения между градовете, малцина от представителите щяха да си направят труда да убедят хората си да се скрият.
Ето как се случи, че пред вратите на Брин Шандер пристигнаха само Гленсатер и Агорвал. Почти всички жители на Източен пристан бяха последвали водача си, ала зад Агорвал стояха по-малко от половината термалайнци. Слуховете, които се носеха от Таргос, който бе почти толкова добре укрепен, колкото и Брин Шандер, даваха да се разбере, че никой от жителите на града няма да го напусне. Много от рибарите в Термалайн, боейки се от икономическото преимущество, което Таргос би могъл да получи над тях по този начин, отказаха да изоставят езерото и то през най-богатия на улов месец.
Същото беше и положението с Каер Кьониг и Каер Диневал. Никой от враждуващите градове не искаше да даде предимство на противника си. Нито един човек от Каер Кьониг и Каер Диневал не избяга в Брин Шандер. За хората от двата града орките бяха само една далечна заплаха, с която щяха да се справят, дори и ако се окажеше истинска, докато войната със съседите им бе жестоката действителност, част от всекидневния им живот.
Далеч на запад, Бремен си оставаше все така независим. За жителите му предложението на Брин Шандер бе просто безпомощен опит да затвърди поразклатената си власт. Южните Добра медовина и Дуганова бърлога нямаха никакво намерение да се крият зад стените на Брин Шандер, нито да изпращат войски на помощ. Двата града, разположени край Езерото на алените води, най-малкото и най-бедното на едрокоста пъстърва измежду трите езера в областта — не можеха да си позволят да загубят улова дори и за един ден. Пред заплахата от варварско нападение преди пет години, те се бяха отзовали на призива за обединение и макар да бяха понесли по-големи загуби от всички останали в битката, бяха спечелили най-малко.
От Самотната кория пристигнаха няколко групи, ала много от жителите на най-северния град предпочетоха да стоят настрана. Техният герой бе загубил авторитета си и дори Малдун вече гледаше на полуръста с други очи и сметна предупреждението му за недоразумение, а може би дори и преднамерена измама.
Добруването на областта бе отстъпило място пред дребнавите лични облаги и упоритата горделивост — за мнозина от жителите на Десетте града обединение означаваше подчинение.
На сутринта след заминаването на Уолфгар, Риджис се върна в Брин Шандер, за да уреди някои лични въпроси. Негов приятел от Самотната кория щеше да донесе личните му вещи. Полуръстът остана в укрепения град и с ужас виждаше как дните отминават и никой не предприема нищо, за да посрещне идващите войски. Дори и след последното съвещание Риджис се бе надявал, че хората ще осъзнаят размерите на надвисналата заплаха и ще се обединят, ала сега все повече се убеждаваше, че решението на джуджетата да изоставят Десетте града и да се затворят в своите подземия, бе единствената възможност за спасение.
Риджис винеше донякъде себе си за приближаващата заплаха — мислеше, че бе станал твърде небрежен. Когато измисляха плановете си при нападението на варварите, той и Дризт бяха прекарали дълги часове, обсъждайки положението в областта и вероятните реакции на различните представители. Този път обаче, полуръстът се бе доверил прекалено много на жителите на Десетте града и силата на медальона си и бе решил, че с помощта на камъка с лекота ще убеди малцината, които щяха да се усъмнят в ужасната съдба, която ги грози.