Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Неколцина от представителите ужасено отскочиха назад, но таргосецът не трепна.
— И преди сме си имали работа със скитащи великани — хладно отвърна той.
— Скитащи великани! — невярващ на ушите си, повтори Бруенор. — Повече от четиридесет от тези чудовища погубихме, без да броим орките и людоедите!
— Минавали са случайно оттам — таргосецът бе упорит. — И всички са мъртви, нали? Защо тогава, питам аз, четиридесет мъртви великана се превърнаха в повода за събиране на Съвета? Ако жадуваш почести и възхвала, могъщи Бруенор, то ще ги имаш!
От езика на Кемп вече капеше отрова и той с огромно удоволствие видя как джуджето почервеня от гняв.
— А защо пък Касиус да не произнесе реч в твоя чест пред всички жители на Десетте града…
Бруенор стовари и двата си юмрука върху масата и изгледа всички в залата, а в очите му гореше заплаха — да видим ще посмее ли някой да продължи обидите на Кемп!
— И преди сме ви се притичвали на помощ, та да спасите домовете и близките си! — провикна се той. — Може и да ни повярвате и да направите нещо, за да се спасите. А може и да решите да се вслушате в думите на псето от Таргос и да не направите нищо. Каквото и да изберете, вече не ме интересува достатъчно направих за вас! Вършете каквото знаете и боговете да са ви на помощ!
С тези думи той се обърна и излезе от стаята.
Мрачните думи на Бруенор накараха много от представителите да осъзнаят, че заплахата, за която той говореше, бе твърде голяма, за да си позволят да я отминат като празно бръщолевене на отчаян пленник или коварен план, измислен от Касиус и шепа съзаклятници. Ала Кемп, горделив и арогантен, бе убеден, че Агорвал и приятелчетата му — джуджето и полуръстът — използват прикритието на измислено нападение, за да получат преимущество над Таргос и не отстъпваше. По положение в обществото на Десетте града, Кемп отстъпваше само на Касиус и мнението му бе от голямо значение, особено за Каер Кьониг и Каер Диневал, които, след като не успяха да накарат Брин Шандер да вземе страна в спора помежду им, усилено търсеха благоразположението на Таргос.
Много от членовете на Съвета все още изпитваха подозрение към съперниците си и повярваха на думите на Кемп. Ето как Съветът не можа да вземе окончателно решение.
Риджис следеше размяната на реплики между останалите представители, ала думите на Кемп за него се бяха оказали пагубни и той не можа да направи нищо повече. Когато всичко приключи, не бе взето почти никакво решение. Единственото, което Агорвал, Гленса-тер и Малдун успяха да изкопчат от Касиус, бе публично изявление, гласящо: „Нека всеки жител на десетте града бъде предупреден за мрачните вести, които достигнаха до ушите ни. Знайте, че лично ще се погрижа зад стените на Брин Шандер да има място за всекиго, който реши да потърси закрилата на града.“
Риджис погледна разделените представители. Колко ли дълго, зачуди се полуръстът, щяха да издържат дори стените на Брин Шандер, ако не се обединяха…
20
Свободен!
— И без възражения! — отсече Бруенор, макар никой от четиримата му приятели, които стояха до него на Възвишението, да нямаше ни най-малко намерение да му възразява.
В глупавата си дребнавост и гордост, повечето от членовете на Съвета бяха обрекли градовете си на почти сигурна гибел. Сега нито Дризт, нито Уолфгар и Кати-Бри, нито пък Риджис можеха да очакват джуджетата да последват примера им.
— Кога ще затворите подземията? — попита Дризт.
Още не бе решил дали да се присъедини към джуджетата, които бяха решили да се затворят в мините си, ала засега възнамеряваше да бъде съгледвач на Брин Шандер. Поне докато не дойдеха войските на Акар Кесел.
— Още тази вечер започваме да се подготвяме — отвърна Бруенор. — Щом приготвим всичко там, няма да има закъде да бързаме. Ще оставим смрадливите орки да дойдат съвсем наблизо преди да срутим тунелите и да ги погребем отдолу. Е, оставаш ли с нас?
Дризт сви рамене. Макар повечето от жителите на Брин Шандер все още да го отбягваха, елфът изпитваше силно чувство на вярност към тях и не бе сигурен, че ще може да обърне гръб на дома, който сам си бе избрал, дори ако оставането му там да бе равносилно на самоубийство. И не гореше от желание отново да се погребе под земята, дори и в гостоприемния град на джуджетата.
— А ти какво решаваш? — обърна се Бруенор към Риджис.
Полуръстът също бе разкъсван между инстинкта си за самосъхранение и верността си към Десетте града. Рубиненият медальон бе направил живота му край Маер Дуалдон през последните няколко години много приятен. Ала сега бе разкрит. След случилото се в Съвета всички в Брин Шандер говореха за магьосническата му сила. Съвсем скоро и останалите градове щяха да научат за думите на Темп по време на съвещанието и щяха да започнат да го отбягват. Откъдето и да го погледнеше, с лесния живот, който водеше в Самотната кория досега, бе свършено.