Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Така и не успя да довърши предупреждението. Един от камъните на паважа под краката му се преобърна и миг след това Кавана се просна по лице. Няколко секунди му се струваше, че тялото му е парализирано и отказва да се подчини. Понечи да се надигне, озърна се — буртите бяха зад тях и продължаваха да скъсяват разстоянието…
И тогава до него се изправи Бронски и го хвана под мишницата.
— Ставай! — нареди задъхано бригадирът. — Ставай, по дяволите!
„Какъв смисъл? — опитваше се да отвърне Кавана. — Няма надежда“. Но гърлото му бе свито и не пропускаше никакъв въздух. Той направи мъчителен опит да се изправи и същевременно да посочи с пръст приближаващите се бурти и колата зад тях. Но ръката му също бе парализирана и увисна немощно. Чуждоземците бяха само на половин пресечка от тях, ходилата им продължаваха да думкат равномерно по паважа…
И изведнъж колата се понесе напред, огласяйки нощната улица с пронизително свирещите си гуми, а фаровете й блеснаха ослепително. Буртите забавиха ход и се обърнаха, за да видят какво става зад тях…
С ужасяващ грохот машината се вряза в тях и ги разхвърли като строшени кукли по паважа. Телата им се претърколиха по няколко пъти, после замряха неподвижно.
— Видя ли? — промърмори Бронски, докато колата паркираше до тях. — Казах ти, че може да се разчита на него.
Светлините на колата угаснаха и шофьорът подаде глава през прозореца.
— Всичко наред ли е, сър?
Кавана се усмихна напрегнато.
— Наред е, Колчин — отвърна той прегракнало и закуцука към колата. Имаше чувството, че цялото му тяло е една зейнала рана. — Наред е. Вече.
Пилтариаб ги очакваше пред вратата на къщата на Бокамба.
— Ах… моо саб Плекс — възкликна той и ги обгърна миризмата на изгорял хляб. — Ужасно се радвам да ви видя отново.
— Казах ви, че няма да имаме проблеми — отвърна Колчин, докато авурецът се приближаваше към тях. — Но все пак благодаря за загрижеността. Нашите гости държаха ли се прилично?
— Те също не създали никакъв проблем — отвърна Милтириаб откъм широко отворената врата към коридора. Кавана подуши и долови същия неразгадаем аромат, който бе усетил и по-рано, докато бяха на пристанището. — Това ли човек, за ко’ото говорил, му саб Плекс?
— Да — кимна Колчин и докосна Бронски по рамото. — Това е помощник-офицер за свръзка Питър Бронски.
Милтириаб втренчи поглед в Бронски, после каза:
— Приветствам те, пом’щник-официър за свръзка Брунски. Трябва съобщи за идно престъпление. Моля, заповядай вътре.
Той се обърна и влезе. Бронски го последва мълчаливо.
Озоваха се в малка, но уютно мебелирана гостна. Вдясно от вратата, сред разхвърляни останки на маса, лежеше още един бурт. В средата на стаята стоеше третият авурец, Брислимаб, от когото се излъчваше същият неидентифициран аромат.
На пода в краката му седеше свит и настръхнал като уплашен хамстер един мрачанец.
— Виж ти! — възкликна доволно Бронски. — Какво имаме тук?
— Този е мрачанец — обясни Милтириаб. — Като представител на човешката Общност тук и сега ви информирам за употреба на диаргулати срещу авурски гражданин Пилтариаб.
— Какво е диаргулати? — попита Кавана.
— Стимулатор на миризма — отвърна Бронски навъсено. — Авурски еквивалент на наркотиците. Мрачанецо, имаш ли лиценз за употребата на подобни вещества?
— Това е някаква ужасна грешка — простена мрачанецът безпомощно. Държеше се като уплашено дете и Кавана неволно почувства жалост към него.
— Така ли? — подсмихна се Бронски. Дори да изпитваше някакво съжаление, не го показваше с нищо. — Остави ме да позная. Няколко големи и лоши бурти са те отвлекли и са те довели на Гранпара. После, когато се появил Пилтариаб със съобщение от лорд Кавана, те са те накарали да направиш една смес, която ще го накара да изгуби ума и дума и да се преизпълни с такова неистово желание да се върне тук, че да е готов, ако трябва, да доведе Кавана насила. Но вместо него Пилтариаб довел двама свои приятели, които познали миризмата на диаргулати, тръшнали твоя похитител на пода и стигнали до ужасно погрешното заключение, че ти стоиш зад всичко това? Така ли?
Мрачанецът сякаш се смали още повече.
— Толкова ме е страх. Моля ви, офицер Бронски, трябва да ми повярвате.
— Офицерът Бронски — обади се Милтириаб. — Туй не е ужасно погрешно заключение. Ние зърнали стъкленици с химикал. Те с надпис на мрачански.
— О, не се и съмнявам — увери го Бронски. — Просто ние хората наричаме това сарказъм. Сигурен съм, че дори колата, която Колчин използва така умело, е била наета от мрачанците.
— Как ти възнамерява да постъпи? — попита Милтириаб.