Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Тези дрехи са прекалено тесни — оплака се Инеб Коф.

— Понаедрял си — отбеляза Бочълайн. — Ето, пийни още вино, приятелю.

— Да, благодаря. Ще пийна. Но се чувствам… стегнат.

Близо до тях Сторкул Пърдж крачеше нервно напред-назад. Бореше се със себе си. Инеб беше разочарован, че все още се съпротивлява на сладкото изкушение на всичките тези възхитителни вещества. Удари нова глътка от бутилката и се обърна към Бочълайн.

— Магьоснико — прошепна и се усмихна. — О, да, знам какъв си. Ти и онази врана, дето кръжи горе. Некроманти. Какво правите тук?

Бочълайн хвърли поглед към Рицаря на Щастието, след което впи очи в демона. Поглади замислено брада.

— Ах, да… Виж, на това му се вика загадка, нали?

— Онзи слуга, за когото спомена. Той е в града, нали? Да закупи продукти за пътуването ви? Може би, но и нещо повече, подозирам. — Инеб отново се усмихна. — Мога да надушвам заговори, о, да.

— Тъй ли? Я ми кажи: къде са другите ти приятели демони?

— В някоя задна уличка, предполагам. Освен Агин Агейн — тя изчезна.

— Агин Агейн?

— Демонката на Страстта.

— Изчезнала? От колко време, Инеб Коф?

— Някъде около внезапната кончина на Некротус.

— И колко скоро след като взе короната Макротус обяви забраните?

— Тези дрехи ме задушават!

Бочълайн се пресегна.

— Я да разкопчаем тези копченца… О, те са само на уж, разбирам. Е, дали да срежа дрехите и да те освободя?

— Не. Още едно пиене ще е по-добре. Да. Чудесно. Забраните ли? След седмица някъде, през която вече беше започнал… да подготвя пътя. Като издигна Богинята на Добродетелността в официална религия. Новонаета армия на благочестивостта, посветена да надзирава поведението на всеки гражданин в Куейнт. Кълна се в Бездната, трябваше да се досетим, че това предстои! — Инеб дръпна яката си, погледна крадешком към Сторкул Пърдж и се наведе още по-близо към Бочълайн. — Замисляте нещо, нали? Какво? Кажете ми!

— Мислех да взема от приятелката ти известно количество кръв.

Демонът зяпна чародея и облиза устни.

— О. Колко… колко кръв имате предвид?

Бочълайн беше вдигнал бутилката с китова сперма и я оглеждаше.

— Ами, зависи от чистотата.

— А. Разбирам. Трябва обезателно да е чиста. Мисля, Бочълайн, че нейната кръв е много чиста, наистина. Предвид това… за фатално количество ли говорим?

Магьосникът повдигна вежди. Вдигна бутилката, присви очи към гъстата утайка на дъното и я разклати.

— Трудно е да се каже, уви. О, виж, още са живи… как е възможно това? Вече не съм убеден, че тази сперма е била от кит. Не, ни най-малко. Любопитно.

— Смятате ли да я помолите за това?

По аскетичното лице на магьосника пробяга изненада.

— Да я помоля ли? Признавам, не бях помислил за това.