Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Ако е налице престъпление, значи ти си жертва — Лон Бърни е жертва. Защо мълчиш тогава? Как изобщо можеш да си траеш?
Сенаторът вдигна вежди.
— Такова е твоето обяснение, не моето.
— А какво е твоето тогава?
— Нямам такова. Не ми е нужно.
— Марк е дошъл в тези ферми заради болни овце. Открил е радиационно отравяне на водата. Работил е по проблема встрани от ветеринарната клиника, защото е наясно с политиката. Опита се да ме предупреди във връзка с политиката.
— Ти обаче не се вслушваш.
— Все едно не говориш ти, сенаторе. Познаваме се от цяла вечност. Смятам, че сме приятели — каза Уолт.
— Ако знаех нещо за Марк Ейкър, щях да ти помогна. Обаче не знам.
Двамата приковаха очи един в друг.
— Никой няма да ти помогне. Опитвам се да те предпазя, шерифе. Замини за Вашингтон.
— Да ме предпазиш? — Лицето на Уолт пламна, а гласът му отекна в просторната стая.
— Лонбърниевците на този свят създават свои собствени закони. И двамата с теб знаем, че една полицейска значка не значи кой знае колко в тази долина. Каква ирония — при положение че и двамата с теб сме служители на закона. Но тук е различно. Знаеш го. Всичко е точно като преди сто години, ако изключим превозните средства.
— Може да са подкупили местния шериф, само че аз не съм местният шериф.
— Няма да е зле да не го забравяш.
Уолт се изправи, пристъпи заплашително към невъзмутимия Пийви, но бързо се овладя.
Брандън се надигна от пейката.
— Може би ако откриеш Марк Ейкър, ще намериш и търсените от теб отговори. Не знам дали е така. Но докато го издирваш, излагаш себе си на риск, Уолт. Вслушай се в думите ми. И то добре. Тази част на долината е опасна за теб. Иди си вкъщи. Стой си от твоята страна на планината. Тук няма да намериш нищо повече от неприятности.
— Но ако си в ролята на жертва, защо не се оплачеш? — повтори Уолт, вече ядосано. — Откога някой е в състояние да заплашва Джеймс Пийви?
Сенаторът не каза нито дума повече. Лицето му не изразяваше примирение, а решителност, което накара Уолт да се почувства объркан.
Домакинът отиде до вратата и широко я отвори. По-студена нощ Уолт не помнеше да е имало някога.
39.
Върху писмото стоеше неговото име, изписано с изключително красив почерк, макар че Уолт дори не докосна плика, тъй като бе опакован в плътен червеникав найлон. Отпред с големи печатни букви пишеше ОПАСНОСТ ОТ БИОЛОГИЧНА ЗАРАЗА.
Дежурният полицай обясни, че пликът — доставен лично от Фиона Кеншоу — бе активирал електронния детектор, през който минаваше цялата входяща поща.
Заразен.
Успя да дремне четиридесет и пет минути преди алармата на часовника да звънне. Взе душ, избръсна се, облече чиста униформа и изяде бърканите яйца, които му приготви Лиза. Тя бе прекарала нощта на дивана. Бе позволила на момичетата да й правят прически и косата й изглеждаше в безпорядък, докато миеше чиниите, а Уолт закусваше. Чувстваше се странно да я вижда в къщата. Така и не й благодари. Размениха си само няколко думи. Погледите им се срещнаха по време на сутрешната бъркотия, точно преди тя да си тръгне. В нейните очи прочете съжаление към него, а единственото, което той чувстваше, бе смазваща вина. Закара момичетата на училище, както всяка сутрин. По пътя играха на думи — едно от любимите им занимания — и Уолт усети, че няма никакво желание да спира. Искаше му се просто да продължи да шофира, хвърляйки поглед към момичетата в огледалото за обратно виждане. Остави ги пред училището и побърза да излезе от колата, за да ги прегърне. И двете изглеждаха засрамени от жеста му, ала нито една от тях не възропта.
— Радиация? — попита той дежурния полицай.
— Не! Пишеше само „Опасност от биологична зараза“ — отвърна служителката. — Машината не изпада в подробности. Ако някоя от пратките се окаже радиоактивна, отива в специалната кутия, която ни дадоха. Биологично заразните са за червените пликове.
След атентатите от 11 септември в полицейското управление на Блейн се бе получил плик, съдържащ бял прах, който впоследствие се оказа арсеник, но първоначалните съмнения бяха за антракс. По настояване на федералните се наложи да инсталират електронния детектор — машина за петнайсет хиляди долара, субсидирана от правителството — и оттогава проверката на цялата входяща поща на управлението се превърна в стандартна оперативна процедура. Писмото, надписано без съмнение с почерка на Фиона, бе първото, което активираше детектора от момента на инсталирането му, и дежурният полицай бе по-скоро развълнуван, отколкото уплашен от случилото се.