Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Чарлз ми съобщи, че още едно момиче е изчезнало.
— Да, госпожице Понсонби.
— Наричайте ме Клеър. — Въздъхна, остави ножа, седна при тях на масата и взе чашата с шери, все едно можеше да вижда.
Кухнята сигурно е била в по-голямата си част същата и преди двеста и петдесет години. Единствената разлика беше, че под големия комин някога се е намирала пещта за хляб, сега заменена с голяма печка на дърва. В стаята беше прекалено топло за Кармайн.
— Лята печка? Не ми е позната — каза той, като допи шерито си.
— Купихме я в Англия по време на младежката ни приключенска ваканция в Европа — отговори Чарлз. — Има много бавна фурна, която може да пече цял ден, и бърза, която се справя прекрасно с френските десерти. Много котлони. През зимата с нея топлим и вода.
— С нафта ли е?
— Не, с дърва.
— Не е ли скъпо? Искам да кажа, че нафтата е само девет цента галона. Дървата сигурно струват по-скъпо.
— Щеше да е така, ако се налагаше да купувам, лейтенант, но аз не го правя. Имаме двайсет акра гора зад Слийпинг Джайънт. Само тя ни остана, като изключим петте акра, върху които е къщата. Всяка пролет сека толкова, колкото ми трябват, и засаждам нови дървета на мястото на изсечените.
Боже, ето пак! Колко от служителите на „Хъг“ имат своите малки тайни убежища? Ейб и Кори ще трябва да отидат там утре и да претърсят двайсетте му акра гора. Много ще им хареса в този сняг! Погребалното бюро на Бенджамин Либман е толкова чисто, че ако искаме да го спипаме, трябва да го хванем как убива, а мазето на професора е пълно с влакчета. Но цяла гора…!
Втората чаша от шерито на Понсонби напомни на Кармайн, че не е закусвал и обядвал. Време беше да си върви.
— Надявам се, че няма да сметнете въпроса ми за груб, Клеър, но винаги ли сте била сляпа? — попита.
— О, да — отвърна тя весело. — Аз съм едно от бебетата, на които в кувьоза е даван чист кислород. Грешка от невежество.
Пристъпът на съжаление, който се надигна в него, го накара да извърне очи към стената, на която висяха няколко снимки в рамки, някои толкова стари, че сигурно бяха дагеротипии. Всички от семейството много си приличаха: ъгловати сурови черти, буйни вежди и гъсти тъмни коси. Само на най-скорошната снимка имаше по-различно лице — възрастна жена, която напомняше много на Чарлз и Клеър по тъничката коса, воднистите светли очи и издължените печални черти. Майка им? Ако е така, тогава те не бяха типични представители на семейство Понсонби, а на нейния род.
— Майка ми — каза Клер, която имаше безпогрешна способност да разбира какво става в стаята. — Нека свръхестествените ми дарби не ви тревожат, лейтенант. Те до голяма степен са хитрина.
— Мога да позная, че ви е майка. Двамата приличате повече на нея, отколкото на семейство Понсонби.
— Тя е от рода Сънингтън от Кливланд и ние наистина приличаме на нейното семейство. Мама умря преди три години, но беше по-скоро спасение. Имаше много тежка деменция. Но съгласете се, че не можем да оставим дъщеря на Американската революция в дом за сенилни старици, затова аз се грижех за нея до горчивия й край. Бих добавила, с отличната помощ от социалните служби.
„Значи това е дом на потомци на борците за независимостта на Америка — помисли си Кармайн. — Сигурно не гласуват за никого по-ляв от Чингиз хан.“
Стана и усети, че леко му се вие свят. Братът и сестрата Понсонби сервираха шерито във винени чаши, не в малки за шери.
— Благодаря ви за гостоприемството. — Хвърли поглед към кучето, което лежеше, без да сваля очи от него. — Довиждане, Биди. Беше ми приятно да се запознаем.
— Какво мислиш за добрия лейтенант Делмонико? — попита Чарлз Понсонби сестра си, когато се върна в кухнята.
— Че нищо не му убягва от погледа — отвърна тя, докато мачкаше сварени яйчни белтъци в сместа от спанак и сирене.
— Така е. Утре ще претърсят цялата ни гора.
— Това тревожи ли те?
— Ни най-малко — каза Чарлз. Сложи суровото суфле в тава и го постави в горещата фурна. — Макар че ми е жал за тях. Безрезултатното разследване е много изнервящо.
Глава 16
Четвъртък, 13 януари 1966
Кармайн ми изглежда потиснат — прошепна Марсиано на Патрик.
— С Дездемона не си говорят.
Комисар Силвестри се покашля.
— Колко от тях отказаха да ни пуснат без заповеди за обиск?
— Общо взето доста съдействаха — отвърна Кармайн, който наистина изглеждаше потиснат. — Обикновено оглеждам всичко, което поискам, като гледам поне един от домакините да е с мен. Не поисках от Чарлз Понсонби разрешение да огледам гората му. Не виждам смисъл. Ако Кори и Ейб намерят пресни следи в снега или пък доказателство, че пресните следи са заличени, тогава ще поискам. Обзалагам се, че всичките двайсет акра са чисти, така че защо да тревожа Чък и Клеър предварително?