Няма време за сбогом

Автор: Баркли Линвуд
Язык: болгарский
Переводчик: Юлия Чернева
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:

Една сутрин четиринайсетгодишната Синтия се събужда и открива, че семейството й е изчезнало безследно…

Перейти на страницу:

Надникнах в кабинета, видях, че вътре няма никого, и слязох в кухнята, която изглеждаше като снощи. Всичко беше разчистено и прибрано. Никой не беше закусил, преди да излезе.

Открехнах вратата на мазето.

— Синти!

Знам, че беше тъпо да я викам, защото колата й не беше на алеята, но вероятно го направих, защото предположих, че колата е открадната.

— Долу ли си? Грейс!

Отворих външната врата. Сутрешният вестник ме чакаше на стъпалата.

Беше ми трудно да се отърся от чувството, че съм пропуснал епизод от живота на Синтия.

За разлика от онова утро преди двайсет и пет години този път имаше бележка.

Беше сгъната и оставена на масата в кухнята, пъхната между солницата и пиперницата. Взех я и я разгърнах.

Почеркът несъмнено беше на Синтия.

„Тери, заминавам. Не знам къде, нито за колко дълго. Знам само, че не мога да остана тук нито миг повече. Не те мразя, но съмнението в очите ти разбива сърцето ми. Имам чувството, че губя разсъдъка си и че никой не ми вярва. Очевидно е, че Уедмор не знае какво да мисли. Какво ще се случи следващия път? Кой ще влезе в дома ни? Кой ще наблюдава от улицата? Кой ще умре? Не искам да бъде Грейс и затова я взимам. Предполагам, че ти си достатъчно умен, за да се грижиш за себе си. Кой знае? Може би щом не съм в къщата, ще се чувстваш в по-голяма безопасност. Искам да потърся баща си, но нямам представа откъде да започна. Мисля, че е жив. Може би това е открил господин Абагнейл, след като е ходил при Винс. Не знам. Нужно ми е пространство. Грейс и аз трябва да бъдем майка и дъщеря, които не се тревожат за нищо друго, освен за взаимоотношенията си. Няма да включвам често мобилния си телефон. Знам, че могат да засичат разговорите и да откриват хората. От време на време ще проверявам за съобщения. Може дори да поискам да говоря с теб, но не и в момента. Обади се в училището и им кажи, че Грейс е заминала за малко. Няма да се обаждам в магазина. Нека Памела си мисли каквото иска. Не ме търси. Все още те обичам, но в момента не желая да ме намираш.“

С обич, Синтия

Прочетох бележката три-четири пъти, а после вдигнах телефона и набрах номера на жена ми въпреки онова, което беше написала. Свързах се с телефонния секретар, оставих съобщение: „Господи, Синтия, обади ми се“, и треснах слушалката.

— По дяволите! По дяволите!

Обиколих кухнята няколко пъти, без да съм сигурен какво да направя. Отворих вратата, отидох до края на алеята и огледах улицата, сякаш по магия можех да определя накъде са тръгнали Синтия и Грейс. Върнах се в къщата, отново грабнах телефона и като в унес набрах един номер, както правех винаги щом имах нужда да поговоря с някого, който обичаше Синтия колкото мен.

Позвъних на Тес.

Когато телефонът иззвъня за трети път и никой не отговори, осъзнах каква невероятна грешка съм направил. Затворих, седнах и се разридах.

Подпрях лакти на масата, притиснах глава до ръцете си и дадох воля на отчаянието си.

Не знам колко дълго седях там самотен, а сълзите се стичаха по бузите ми. Предполагам, че докато са пресъхнали. След това нямах друг избор, освен да измисля нов ход на действие.

* * *

Качих се горе и си облякох риза. Непрекъснато си повтарях няколко неща.

Първото беше, че Синтия и Грейс са добре. Не бяха отвлечени. И второ, не можех да си представя, че Синтия ще позволи на Грейс да й се случи нещо лошо, колкото и да е разстроена.

Тя обичаше Грейс.

Какво обаче мислеше дъщеря ми? Майка й я бе накарала да си събере багажа, беше я измъкнала посред нощ безшумно, за да не чуе баща й.

Синтия сигурно искрено вярваше, че така е правилно да постъпи, но не беше права да подлага Грейс на такова нещо.

Ето защо без проблем пренебрегнах заповедта й да не ги търся.

Грейс беше и моя дъщеря. И беше изчезнала. Щях да я търся, по дяволите. И да се опитам да изгладя нещата със съпругата си.

Прерових библиотеката, извадих карта на Нова Англия и щата Ню Йорк и я разгърнах на масата в кухнята. Плъзнах поглед от Портланд на юг до Провидънс, от Бостън на запад до Бъфало и се запитах къде може да е отишла Синтия. Огледах линията Кънектикът — Масачузетс и град Отис в близост до каменоломната. Не можех да се досетя накъде се е отправила. Не и заедно с Грейс. Какъв щеше да е смисълът? Какво щеше да си науми по време на пътуването?

Забелязах село Шарън, откъдето беше Кони Гормли, младата жена, загинала в автомобилна злополука, но защо Синтия би отишла там? За разлика от мен тя не смяташе, че репортажът в изрезката от вестник означава нещо. Не мислех, че се беше отправила натам.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?