Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Кълна се, щях да го кажа, но мимолетното ми колебание накара Синтия да се обърне и да тръгне.
Вечерта влязох в стаята на Грейс и видях, че лампите са угасени. Очаквах, че гледа през телескопа, но тя вече беше под завивките, ала не спеше.
— Изненадан съм, че те намирам в леглото. — Седнах на ръба и я погалих по главата.
Грейс не отговори.
— Мислех, че търсиш астероиди. Или вече си свършила?
— Не си направих труда — промълви тя.
— Вече не се ли тревожиш за астероидите?
— Не.
— Тогава няма скоро някой да падне на Земята, така ли? Е, това е хубаво.
— Може да падне, но няма значение.
— Защо да няма значение, миличка?
— Всички тук постоянно са тъжни.
— Знам, миличка. Последните няколко седмици са трудни.
— Няма значение дали някой астероид ще се разбие на Земята или не. Леля Тес и така умря. Чух ви да говорите, че са намерили онази кола. Хората непрекъснато умират от най-различни неща. Блъскат ги коли. Давят се. А понякога ги убиват.
— Знам.
— И мама се държи така, сякаш не сме в безопасност. Не е погледнала през телескопа нито веднъж. Мисли, че нещо ни заплашва, но не от космоса.
— Няма да позволим да ти се случи нищо лошо. Майка ти и аз много те обичаме.
Грейс не каза нищо.
— Но все пак смятам, че си заслужава да проверяваме. — Станах от леглото и коленичих пред телескопа. — Може ли да погледна?
— Я се гръмни.
Ако лампите бяха запалени, Грейс можеше да види реакцията ми.
— Добре — рекох аз, но преди да заема позиция, надникнах през прозореца да видя дали някой не наблюдава къщата, а сетне долепих око до окуляра и погледнах през телескопа.
Насочих го към нощното небе и видях как звездите прелитат в края като в панорамен кадър от „Стар Трек“.
— Я да видим сега.
В същия миг телескопът се откъсна от статива, падна на пода и се претърколи под бюрото.
— Казах ти, че е боклук, татко.
Заварих и Синтия под завивките. Беше ги придърпала до шията си и се бе увила като какавида. Очите й бяха затворени, макар да имах чувството, че не спи, но не иска да разговаря.
Събух боксерките си, измих си зъбите, отметнах одеялото и легнах до нея. До леглото имаше стар брой на „Харпърс“. Прелистих страниците и се опитах да прочета съдържанието, но не можах да се съсредоточа.
Протегнах ръка, угасих нощната лампа и се обърнах с гръб към Синтия.
— Ще отида да легна при Грейс — каза тя.
— Добре — отвърнах аз и без да я поглеждам, добавих: — Обичам те, Синтия. Ние се обичаме. Онова, което се случва в момента, ни разделя. Трябва да измислим някакъв план, начин да противодействаме и да го преживеем заедно.
Синтия се измъкна от леглото, без да отговори. Ивица светлина от коридора проряза тавана като нож, когато тя отвори вратата, и изчезна, щом я затвори. „Както желаеш“ — помислих си аз. Бях твърде уморен, за да се съпротивлявам, и скоро заспах.
Сутринта, когато станах, Синтия и Грейс ги нямаше.
31
Дори да не се бяхме скарали, нямаше да се изненадам, че Синтия я няма в леглото сутринта. Събудих се в шест и половина и реших, че е заспала в леглото на Грейс и е прекарала нощта там. Ето защо не хукнах веднага по коридора, за да проверя.
Станах, нахлузих джинсите си, отидох в банята и наплисках с вода лицето си. Изглеждал бях и по-добре. Стресът от последните няколко седмици ми се отразяваше. Около очите ми имаше тъмни сенки и мисля, че бях отслабнал няколко килограма. Нямах нищо против, но предпочитах да го направя, следвайки план, който не се състои изцяло от стрес. Очите ми бяха зачервени и трябваше да се подстрижа.
Шкафчето с хавлиите беше до прозореца, който гледаше към алеята пред къщата. Посегнах да го отворя и забелязах нещо различно в света отвъд щорите. Пролуките обикновено бяха запълнени с бяло и сребристо, цветовете на двете ни коли. Този път обаче видях само сребристо и асфалт.
Отворих щорите. Колата на Синтия не беше на алеята.
— Какво става, мамка му? — измърморих аз.
Тръгнах бос и без риза по коридора и отворих вратата на стаята на Грейс. Тя никога не ставаше толкова рано и имах безспорни основания да очаквам да я намеря в леглото.
Завивките бяха отметнати и леглото беше празно.
Можеше да извикам името на съпругата или дъщеря си, както стоях горе на стълбите, но още беше много рано сутринта, и ако бяха някъде в къщата и спяха, не исках да ги събудя.