Царството [calibre 1.48.0]

Джек отпи глътка бира и за пореден път огледа чайната, за да се увери, че никой не ги подслушва.

- Човек се свързва с извънземни сили на свой риск. Винаги щом чуя истории на хора, установявали контакт с НЛО или Учители в Тибет, не мога да не си помисля: хубаво, може и да си установил връзка, но е възможно силите, с които си контактувал, само да се преструват на добри, само да твърдят, че помагат на света, а всъщност да се опитват да причинят зло и да те използват...

По дяволите, какво става? В какво се беше забъркала, запита се Нанси. Дори Джек Адамс, за когото бе предположила, че въпреки малко ексцентричния си начин на живот е реалист, тъпкан с дипломи и научни степени от различни университети, дори малко скептик като нея самата, се оказа какво? Готов да обмисля най-невероятните конспиративни теории, които беше чувала. Всъщност това бе и причината за нейното изумление. Та Джек Адамс беше учен, но въпреки това бе готов да се занимава с идеи за учители телепати и нацисти, които търсят свръхчовека. Неговата разновидност на неверие беше най-странният скептицизъм, който някога беше срещала. Дотолкова не вярваше, че не би казал със сигурност, че нещо е истина, но и не искаше да признае, че не е.

Тогава Нанси си помисли, коя е тя, че да го обвинява? Ако човек се замисли, толкова ли бяха странни учителите телепати в сравнение със света, който вече познаваше? Свят на глобални войни, религиозни сблъсъци и надпревара в ядреното въоръжаване, вдъхновявана от различни модели за управление? Днешният живот на Запад да не би да е по-малко налудничав от този в Хималаите? Откри, че повтаря думите на Джек: коя беше тя, че да каже какво е вероятно и кое невъзможно? Изглежда бързо губеше своето усещане за перспектива и се излагаше на опасността да не може да прави разлика между истината и измислицата. Възможно ли е тези две понятия вече да са без значение за нея? Може би беше изгубила вярата си в подобни удобни разграничения.

- Джек - започна тя в отчаян опит да се вкопчи в някакъв порядък, - кажи ми простичко какво мислиш. Дали Антон се опитва да повтори проучванията на баща си, за да намери братството? Книгата Дзян ли търси и тайната на свръхчовека, каквото и да означава това?

Въпросите прозвучаха нелепо опростснчески още докато ги произнасяше, и Джак нямаше да ѝ даде успокоението, за което копнееше. Както очакваше, той само вдигна рамене.

- Може би да, а може би не. Но като се има предвид онова, което току-що ми каза за неговия баща, и като добавим казаното от Гун, че Книгата Дзян е терма, е твърде вероятно. Особено като се знае, че спътникът му е тертон.