Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
„От двора на Атила • при нас дохождат вести,
гусларите щом виждам. • Не са те гости чести:
с заръки от сестра ви, • добри или пък зли,
заради господаря • си са добре дошли.“
С конете доближиха • те досами палата.
Не е била тъй славна • на шпилман друг ездата.
Прислугата на царя • ги срещна с дума блага,
юзди пое и сетне • ги подслони веднага.
С одежди драгоценни • пристигнаха от път
и с вид съвсем достоен • пред цар да се явят.
Ала не им се щеше • все с тях да са пред хора —
харизали ги биха • те всекиму от двора.
Към щедростта им люде • преблагосклонни бяха
и облеклата пищни • у тях се озоваха.
От двамата пък всеки • най-гиздава премяна
за царски вестоносци • подир това надяна.
Момците на Атила, • щом бе им позволено,
пред дверите на царя • пристъпиха смирено.
Посрещната от Хаген • възторжено дори,
двоицата побърза • да му благодари.
Нетърпелив за вести, • той тутакси запита
добре ли поминава • Атила с свойта свита.
И шпилманът отвърна: • „Не е била такава
сполука за владетел, • за люде и държава!“
Отидоха при царя • в препълнената зала.
Приветствани там бяха • с любезност и похвала,
тъй както се полага • на гости от чужбина.
Край Гунтер Вербел свари • от воините мнозина.
Вежливо домакинът • ги също поздрави:
„На шпилманите двама • от мен добре дошли
със своите другари. • Атила ли ви прати
в земите ни бургундски • и царските палати?“
Достопочтено Вербел • поде с поклон към царя:
„Вам преданост дълбока • явяват господаря
и вашата сестрица • Кримхилда в този час.
За верността им знак е, • че сме сега при вас.“
Владетелят възкликна: • „Чудесна новина!
Кажете как се чувстват • там в хунската страна
могъщият Атила, • а с него и сестра ми.“
„Ще чуете“ — тъй Вербел • да спре не се помами. —
„И вий, и всеки тука • туй нека разбере:
не са живели други • двамина тъй добре
със сродници, с придворни • и своите подвластни.
На тръгване те вкупом • с нас бяха съпричастни.“
„Ценя предаността на • Атила и сестра ми —
сполай за новините • отрадни и желани.
Честити щом са всички, • да съм спокоен мога,
че тоз въпрос повдигнах • аз, гложден от тревога.“
Подир се появиха • и двамата князе.
За шпилманите бяха • току-що чули те,
та заради сестра си • приветно ги погледна
тях Гизелхер и рече • с любезност непосредна:
„Добре дошли при нас сте, • вестители, в тоз ден!
Да яхвахте по-често • коне на път за Рейн,
приятели тук щяхте • да имате подбрани.
В страната ни несгода • за вас не ще настане.“
„Дължим ви“ — вметна Швемел — • „ний почит за това.“
Да изразят безсилни • са моите слова
какъв сърдечен поздрав • провождат вам Атила
и вашата сестрица, • похвала там добила.
Царицата ни помни • до днеска обичта ви —
сърцето ви, тя вярва, • не ще я изостави.
Ала при вас най-вече, • царю, сме тук дошли
с молба вий гост бъдете • нам в хунските земи.
Богатият владетел • Атила повели ни
да предадем с покана • до свидните роднини
въпрос: да навестите • сестра си щом не щете,
то нека той узнае • и молим ви кажете
от него и дома му • защо сте тъй странели.
Дори и непозната • царицата да бе ви,
внимание той лично • навярно заслужава
и драга ще му бъде • там вашата поява.
Цар Гунтер тъй им рече: • „Ще ви уведомя
след седем нощи що съм • обмислял през деня
с приятелите мои. • Сега се приберете
там, где сте приютени, • и волно отдъхнете.“
Но Вербел позволи си • молба отново малка:
„Ще може ли да срещнем • добрата господарка,
безукорната Ута, • пред нашата отмора?“
На Гизелхер вежлив бе • тозчас и отговора:
„Не ще ви пречи никой, • а стане ли то, даже
и майка ми доволна • тогаз ще се покаже,
защото тя безвестна • след толкоз много време
от обич към Кримхилда • с възторг ще ви приеме.“
Перейти на страницу: