Сънят на сукубата

— Божествено — отвърна ми той и облиза сметаната.

Пъхна отново пръст в купата и ми предложи да го оближа.

Наведох се и прокарах език по върха му. Сладост изпълни устата ми.

— Ммм — казах, затваряйки очи.

— Ммм — каза Сет.

Отворих очи.

— За сметаната ли говориш?

— Не точно.

— За това ли говориш?

Все още имаше сметана по пръста му. Аз го поех в уста и го засмуках нежно, обирайки остатъците от сметана и погалвайки кожата му с език. Когато приключих, той изпусна въздуха си.

— Благодаря за почистването.

— Чистотата ни приближава до Бог, така казват.

— Май остана малко сметана — отвърна ми той.

— Наистина? — попитах. — Къде?

Той загреба още сметана от купата.

— Ето тук.

Облизах и нея, смучейки и целувайки всичките му пръсти, не само виновника. Накрая обърнах ръката му и я целунах отгоре.

— Готово. Блести от чистота.

Сет поклати глава.

— О, не.

— Какво?

— Сега има по теб.

— Така ли? Къде?

Той взе още сметана и изцапа устните, брадичката и врата ми.

— Навсякъде — каза той.

Преди да успея да отговоря, устата му беше на врата ми, ближеше и целуваше толкова чувствено, колкото аз пръстите му. Беше толкова еротично, че се изненадах. А такива неща рядко се случваха точно на мен. Инстинктивно приближих тяло до неговото, устните му не спираха да се движат. Усещах как езикът му, топъл и изненадващо умел, обира всяка капка сметана по гърлото ми, после се плъзна по брадичката и спря на устните ми.

Целунахме се страстно, десертът (и добрите обноски) беше забравен на мига. Усетих как устните му идеално паснаха върху моите. Бях опряла гръб на плота и Сет притисна тяло към моето, беше ме хванал в капан. Когато най-накрая прекъснах целувката, едва можех да дишам.

— Леле — казах, с широко отворени очи. — Ето затова не готвя. Така стават белите.

Сет, все още притиснат към мен, погледна наляво и после надясно. От огнения, див поглед в очите му, ме побиха тръпки.

— Не виждам никакви бели.

— Още няма — признах, — но знаеш какво ще се случи.

Той сви рамене.

— Да. Но в момента нищо лошо не се е случило.

— Ще се случи ако… мммпф.

Сет ме целуна отново и този път ръцете му обвиха талията ми и ме придърпаха още по-близо. Аз също го прегърнах през врата и вдигнах нагоре глава, за да получа повече от целувката. Беше секси, беше опасно, беше невероятно и не можех да се наситя. Знаех обаче, че много бързо трябва да се наситя. Тъкмо се зачудих как да спра, когато Сет се дръпна.

— Ха — подразних го. — Явно се осъзна.

Сет се усмихна и сърцето ми запрепуска, отбелязвайки контраста между животинското желание и типичното спокойно изражение на лицето му.

— Не съм — каза той. — Да видим докъде можем да стигнем.

— Вече знаем — изтъкнах. — Проверявали сме.

Това не беше съвсем вярно. Досега не бяхме засичали или нещо такова, но бяхме придобили усет колко дълга и колко дълбока трябва да е една целувка и кога трябва да я прекъснем.