Сънят на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънят на сукубата». Краткое содержание книги:
— Значи намекваш, че Нифон е тук и играе нечестните си игрички с Тоуни, защото е прецакал нещо при моята покупка?
Хю разпери ръце.
— Нямам представа. Знам само, че ако някой имп се появи и е толкова настоятелен, колкото Нифон, то със сигурност става нещо голямо. Може да не е като ситуацията с Ракел, може да не е нарушение на договора, но има нещо.
— Договорът ми отдавна е изпълнен — промърморих аз. — Всички, които засягаше, вече са мъртви. И да е имало проблем, трябвало е отдавна да го открия.
— Както казах, нямам представа. Може би прибързвам със заключенията.
— Би ли проверил? Можеш ли да погледнеш договора ми?
— Не — отговори Хю още преди да съм задала въпроса си. — Категорично не.
— Но ако е имало някакво условие, за което не съм знаела…
— Да не мислиш, че мога да вляза в архивите на Ада и да извадя договор, с който нямам нищо общо? — възкликна той. — Мамка му. Ако ме хванат, онова, което направиха с Ракел, ще ми изглежда като повишение.
— Но…
— Не — каза отново той, гласът му беше като камък. — Няма да го обсъждаме повече. Обичам те, скъпа, и ти го знаеш. Чувствам те като сестра и бих направил почти всичко за теб, но не и това. Съжалявам. — Впих поглед в него. И той впи поглед в мен. — Виж, искаш ли един съвет? Отърви се от Нифон. И от Тоуни, ако можеш. Разобличи ги, ако наистина плетат някаква интрига, и Джером ще поеме нещата.
— Джером дори не е тук! По дяволите! Защо ти да не ми помогнеш? Много бързо се намеси в любовния ми живот онази вечер със Сет.
Хю присви очи.
— Това може би беше най-хубавото нещо, което някога съм правил за теб.
— Да не си луд? Сега постоянно мрънка за това, притеснява се, че ще ме нарани и че ще ме направи нещастна.
— Добре — сопна ми се Хю. — Така трябва.
Хвърлих боклука върху подноса и се изправих.
— Довиждане. Благодаря за… хм, няма за какво да ти благодаря.
Хю ме последва до кофата за боклук.
— Държиш се глупаво. Говоря за всичко, което се случва.
— Никога не бих се отнесла с теб по начина, по който ти се отнасяш с мен — казах и изхвърлих подноса си. — Аз съм ти приятел.
— Приятелството няма нищо общо.
— Приятелството има много общо с всичко.
Той постави подноса върху купчината подноси и погледна часовника си.
— Виж, трябва да вървя. Съжалявам, не мога да ти помогна. Ще се видим ли у Питър? — Питър само чакаше да се появи повод за празнуване. Беше организирал коледна вечеря, колкото и странно да беше.
— Не. Ще бъда със Сет. Освен ако не скъса с мен, заради прекрасния ти съвет.
Хю захапа устната си, за да не каже нещо, което вероятно не беше никак ласкателно. Поклати глава, обърна се и си тръгна.
20
Не очаквах, че Данте ще се обади толкова скоро. Беше казал, че талисманът срещу Никта не е проста работа и бях предположила, че ще мине доста време, ако изобщо успееше да го направи. Мнението на Хю по въпроса само беше засилил нарастващия ми скептицизъм относно уменията на Данте.
— Готов съм със защитата ти — каза ми Данте по телефона. — Или поне е това, което мога да направя. Ако го искаш, ела го вземи — и затвори.
Отидох с колата до Рейниър Вали; магазинът на Данте беше празен, както винаги.
— Май работата намалява около Коледа, а?
— Всъщност — каза ми той и излезе от задната стаичка — ще се изненадаш какво отчаяние завладява хората по празниците. Ето, хващай.
И той ми подхвърли нещо с размерите на бейзболна топка. Хванах го и малко се разочаровах, когато го разгледах по-отблизо. Приличаше на топка от ракита, беше изплетена от много тънки, тъмни клонки. През процепите видях, че вътре има разни неща. Едното приличаше на камък. Другото приличаше на перо. Топката издрънча, когато я разтърсих.
— Това ли е? — попитах. — Това ще ме предпази от хипер-силно божество на сънищата? Прилича на реквизит от филма «Проклятието Блеър».
— Няма да я прогони — каза той. — Нищо не може да я прогони. Но ще я накара да се замисли. Това е нещо като… репелент.
— Като лимонената трева?
Той завъртя очи.
— Да, като лимонената трева. Зависи, ако е заредена с енергия, няма да й направи впечатление. Ако обаче е слаба… може и да я спре.
Разгледах топката отново. Не ми се стори нещо особено. Не долових нито сила, нито магия, но не всички предмети имаха аура, която можех да усетя. В умението да разчита неодушевените предмети, един смъртен медиум беше много по-добър от един низш безсмъртен. Мълчанието ми явно вече не дразнеше Данте.