Сънят на сукубата

— Държи се като задник със Сет.

Данте ме погледна в очакване. Въздъхнах.

— Според него връзката ни е загуба на време. Но не заради проблема със секса, а защото мисли, че Сет ще ме нарани.

— Много алтруистично за един имп. Предвид обаче съмнителния ти морал, започвам да си мисля, че можем да очакваме всичко от вас — той направи няколко крачки към мен и игриво ме закачи по носа. — Ами ти? Мислиш ли, че ще те нарани?

— Не. И да мислех, това си е моя работа. Хю не трябва да се притеснява. И не трябва да кара и Сет да се притеснява.

— Не се разстройвай, че някой мисли за теб. Това значи, че те обича. Ако и нас имаше кой да ни обича, щеше да има много по-малко болка на този свят.

Не очаквах от Данте да каже нещо такова.

— Може би, но това ненужно изнервя още повече обстановката.

Той се подсмихна и хвана ръката ми. Обърна я и погледна дланта ми.

— Не си подреждала линиите на ръката си специално за това тяло, нали? — попита той.

Кимнах.

— Би ли трансформирала оригиналната си длан?

— За да ми гледаш на ръка? Мислех, че това са глупости.

— Невинаги.

Чаках да каже още нещо, но той замълча. Сивите му очи бяха сериозни и замислени, когато срещнаха моите. Нещо в тях ме застави, макар и много неохотно, да трансформирам ръцете си такива, каквито бяха по рождение. Не бях носила истинското си тяло, откакто бях станала сукуба, и тази малка промяна ми се стори чудовищна. Мразех тази си форма. Макар и рождените ми ръце да не бяха огромни, бяха големи за пропорциите на дребната ми фигура и ми се сториха странни и неподходящи.

Данте хвана ръцете ми и започна да мести поглед от едната към другата длан. След само няколко секунди изсумтя и ги пусна.

— Изненада, изненада.

Трансформирах ги в обичайната им форма.

— Какво? — попитах.

— С дясната ли си служиш?

— Да.

Той посочи към лявата ръка.

— Тези линии показват вродените ти качества — наследствените ти умения. Дясната е ръката, която разкрива колко ще израснеш и дали ще промениш вродените си заложби. Природа и възпитание.

— И?

— Линиите на двете ти ръце са еднакви. Линията на сърцето е в горната част на дланта, което значи, че си емоционална и страстна. И тук никакви изненади. Но линията е раздробена на милиони парченца. Накъсана и начупена. — Той докосна лявата ми ръка. — Родена си да страдаш. — Докосна дясната ми ръка. — И това ще се повтаря отново и отново. Ти не учиш. Ти не се променяш.

— Ако съм родена да страдам, каква е връзката с ученето и промяната? Това не е ли предопределено? — Не ми хареса неодобрителната нотка в гласа му, сякаш бях виновна, че дланите ми са такива.

— Не започвай — каза той. — Не съм философ и не искам да влизам в спор какво е предопределено и какво можеш да промениш с волята си. А и гледането на ръка е пълна глупост.

— Да — казах сухо. — И аз така знам.

За моя изненада Данте ме прегърна и ме придърпа по-близо в нещо като прегръдка.