Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Горката Фелиа!
— Домашни проблеми? — попита Досън и я погали по косата. Клара измъкна лулата от устата му, дръпна дълбоко от ароматния дим и каза:
— По всичко личи, че моят съпруг прави нейния съпруг крайно нещастен.
— Нейният съпруг се опитва да убие твоя.
— Знам, но едва ли би било любезно да изтъкна това пред съкрушената му съпруга. А и ти печелиш, нали? Ако топлите ветрове вееха към Ибинлес, Фелиа едва ли би дошла да моли за милост.
— А тя за милост ли беше дошла да моли?
— Нещо такова — каза Клара и заряза скута на Досън, но не и лулата му. — Не би могла да го каже в прав текст, нали? Би било адски неуместно, а и мисля, че дойде без знанието на Фелдин, така че не си прави труда да я включваш в кроежите си. Понякога една изплашена жена е просто изплашена жена.
— Въпреки това не смятам да ѝ облекчавам живота — каза Досън. Клара вдигна рамене и отклони поглед. В следващите думи на Досън вече нямаше закачливост. — Виж, съжалявам. За теб и за нея. Ако това ще помогне.
Клара мълча дълго. Мълчеше и си дърпаше от лулата. На слабата светлина изглеждаше по-млада от истинската си възраст.
— Световете ни се раздалечават, съпруже — каза тя накрая. — Твоят и моят. Твоите малки войни и моите опити за помирение. Войната побеждава.
— Има времена, когато войната е неизбежна — каза Досън.
— Сигурно — отвърна тя. — Сигурно е така. Ала не забравяй, че войните рано или късно свършват. И че е добре нещо смислено да оцелее и след края им. Не всичките ти врагове са ти врагове.
— Това е безсмислено, любима.
— Не, не е — каза тя. — Просто ти не си в състояние да погледнеш на света по този начин. Нито аз, нито Фелиа, сме част от враждата ви с Фелдин. Но сме нейни заложници — аз, Фелиа и децата ни. Фелиа е твой враг заради обстоятелствата, а не защото сама е избрала да ти бъде враг. И когато войната свърши, помни, че мнозина от противниците ти са изгубили много в противоборство, което ги е засмукало против волята им.
— Искаш да спра ли? — попита той.
Клара се засмя — дълбок мъркащ звук. Тютюневият дим се закъдри пред устата ѝ, уловен от светлината на свещите.
— Ами да помоля и слънцето да не залязва?
— Ако поискаш, ще спра — каза Досън.
— Ако го поискам, ще се опиташ, и този опит ще те съсипе — отвърна тя. — Не, направи каквото смяташ за необходимо. Но помисли как би искал Фелдин да се отнесе с мен, ако той спечели.
Досън сведе глава. Около тях гредите и каменната зидария сякаш се наместваха в зимния студ и си шепнеха под нос. Той вдигна отново глава и срещна погледа ѝ.
— Ще се опитам — каза тихо. — А ако забравя?…
— Аз ще те подсетя, любов моя — каза Клара. — Това ми е работата.
Банкетът започна час преди залез-слънце и щеше да продължи, докато всички свещи догорят. Лорд Терниган седеше на високата маса с жена си и брат си. Симеон седеше в другия ѝ край заедно с Астер. Принцът беше нагизден в червено кадифе и златотъкан плат и се изчервяваше всеки път, когато лейди Терниган го заговореше. Ездачът, спечелил върховните почести в лова — младеж със смесен произход, наполовина ясуру и син на благородно семейство от Саракал, който пътуваше из Антеа Бог знае защо, — седна при тях. Кимаше на всичко и не допринасяше с нищо за разговора.
Най-красивите гоблени от колекцията на Терниган висяха по стените, свещи от пчелен восък горяха в свещници от ваян кристал, а кучетата, които обикаляха между масите, носеха палтенца с цветовете на всички благороднически домове в Антеа — закачка, която да повдигне настроението на гостите. Досън седеше на втората маса, достатъчно близо, за да чува какво се говори, и само на пет души разстояние от Фелдин Маас, когото бяха настанили в другия край на същата маса. Поредният знак от страна на Терниган, че лоялността му подлежи на пазарлък също като добродетелите на курва. Фелиа Маас седеше до съпруга си и стрелкаше Досън със сълзливи погледи. Той пък си ядеше супата. Беше пресолена, лимонът ѝ беше малко, а рибата беше с костите.