Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Даскелин го гледаше. Лицето му беше смугло, а светлината откъм банкетната зала беше останала далеч зад тях, затова Досън не успя да разчете изражението му. Реши да рискува.
— Моят най-малък син е там — продължи Досън. — Праща ми редовни доклади. Синът на Лерер Палиако също е във Ванаи. Казва се Гедер. Клин му възлага всички неприятни задачи. Никой не го харесва, присмиват му се.
— Защо? Глупав ли е?
— По-лошо от глупав. Книжен плъх. От онези, дето четат разказ за морско пътешествие и решават, че са капитани.
— И искаш Терниган да посочи Гедер Палиако като заместник на Клин?
— Ако и половината от информацията ми е вярна — каза с усмивка Досън, — той е най-подходящият, ако искаме управлението на Ванаи да се провали.
Маркъс
Нощите в Соления квартал на Порте Олива не бяха от тихите. Дори посред нощ, когато луната не огряваше улиците, пак имаше звуци. Гласове се извисяваха в песен или гняв, котки врещяха и се гонеха по покривите. А в квартирата, която бяха наели с Ярдем, се чуваше бавното равномерно дишане на момичето. Най-после беше заспало. Маркъс се беше научил да различава дишането на девойката: кога спи и кога само се опитва да заспи. Знак за интимност, който не би признал на глас.
Ярдем клечеше на пода край напаленото огнище, ушите му — наклонени напред, очите му — вперени в нищото. Маркъс го беше виждал да клечи така по цяла нощ — неподвижен, чакащ, нащрек, но някак неволево. Ярдем никога не заспиваше на пост и никога не бягаше от съня, когато беше свободен. Маркъс, увит в одеялата си и неспособен да склопи очи, му завиждаше за това умение.
Зимата още сковаваше града, но само след няколко седмици морските пътища щяха да се отворят. С кораб от Порте Олива до Карс щеше да е по-бързо, отколкото ако тръгнат по суша през Биранкор. И стига да опазеха от капитана и екипажа естеството на товара си…
Стържещият звук беше тих, появи се и изчезна за част от мига. Кожена подметка по камък. Ярдем поизправи гръб. Погледна към Маркъс, после посочи — първо към пергаментовия прозорец, после към вратата. Маркъс кимна и се изтърколи безшумно от кревата, като внимаваше опънатият между таблите брезент да не изскърца под тежестта му. Тръгна бавно към прозореца едновременно с Ярдем, който се промъкваше към вратата. Изтегли предпазливо ножа си с палец върху острието, за да не звънне металът в канията. Ситрин похъркваше тихичко зад него.
Които и да бяха, не го правеха за пръв път. Вратата се отвори и в същия миг мъж влетя през прозореца, разкъсвайки пергамента. Маркъс ритна ниско и ботушът му се заби в коляното на мъжа. Докато неканеният гост се опитваше да възстанови равновесието си, Маркъс му преряза гърлото и се обърна към другите двама, които се бяха вмъкнали през прозореца. Въоръжени бяха с кинжали. Меч само би ги затруднил в толкова тясно помещение. Маркъс се беше надявал, че ще носят мечове.
Ярдем изпъшка — издаваше този звук, когато вдигаше нещо тежко, — после непознат глас извика от болка. Мъжът вляво от Маркъс взе да размахва енергично кинжала си с цел да му ангажира вниманието и да го изтласка назад, докато другият му захождаше отдясно. И двамата бяха яки мъже, но не твърде едри. Първокръвни или ясуру, а не йему или хаавиркини. Маркъс пренебрегна фалшивата атака и вместо това се престори, че иска да попречи на онзи отдясно да му влезе във фланга. Първият мъж съзря пролука в гарда му и мушна с кинжала си. Болка разцъфна между ребрата на Маркъс, но той не ѝ обърна внимание. Зад него се чу хрущене на счупена кост, но никой не изпищя.
— Предаваме се — каза Маркъс, плъзна се напред и подложи крак на нападателя най-вдясно. После вдигна ножа си, мъжът направи инстинктивно крачка назад и се спъна. Маркъс заби ножа в слабините му, но маневрата отново го откри. Оцелелият нападател, след като му беше пуснал веднъж кръв, сега се хвърли с намерението да го довърши. Маркъс се завъртя и кинжалът го облиза по рамото. Захвърли своя нож и стисна лакътя на другия мъж, но нападателят скъси дистанцията и изви Маркъс назад, влагайки цялата си тежест. Горещият му дъх вонеше на пиво и риба. Слабият светлик на жарта разкри люспеста кожа и зловещи заострени зъби. Ясуру значи. Маркъс усети как върхът на кинжала одрасква корема му. Още един тласък и острието щеше да го разпори като риба на пазара.
— Ярдем? — изпъшка Маркъс.