Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— И защо да хабя сребро и мъниста за този боклук?
— Няма да ги похабиш — отвърна Ситрин. — Точно в това е номерът. Щом роклите имат сребро и мъниста, не може да са боклук. Наречи ги… знам ли. Холскарски солени бои. Нова технология, среща се адски рядко. На целия пазар няма други такива рокли. Нека началната цена е двеста сребърника, после ще смъкнеш на сто и трийсет.
— И защо смяташ, че някой ще плати толкоз сребро за това?
— А защо не? Когато един артикул е нов, никой не знае каква е реалната му цена. А щом никой не знае реалната цена, това ти развързва ръцете.
Търговецът поклати глава, но не в знак на отрицание. Веждите на първокръвната се бяха покатерили до средата на челото ѝ. Ситрин изрови захаросана орехова ядка от кесийката си. Врявата наоколо беше равносилна на пълна тишина. Ситрин изчака малко с надеждата търговецът сам да стигне до вярното решение.
— Ако дори само един човек на Големия пазар ти повярва — каза накрая тя, — ще си избиеш разходите и за десетте рокли. С все кукичките, мънистата и прочие. Ако двама души се вържат…
Търговецът помълча още миг-два, после каза:
— Ти, изглежда, знаеш много за роклите.
„Не знам нищо за роклите“ — помисли си Ситрин. Търговецът се засмя. Посегна към розовата рокля и я метна на Ситрин с престорено отвращение.
— Четирийсет — каза ѝ, после се обърна към първокръвната. — Видя ли? Погледни това личице. Лице на една много опасна жена.
— Вярвам ти — каза първокръвната, докато Ситрин отброяваше ухилена монетите.
Час по-късно Ситрин още се мотаеше из Големия пазар, новата ѝ рокля — вързана на стегнат розов вързоп и стисната под мишка, светът наоколо ѝ — място светло и дружелюбно. Роклята трябваше да се преправи малко, но това беше дребна работа. Важното беше, че беше сключила страхотна сделка, а още по-важно — че я бяха обявили за „много опасна жена“.
Слънцето едва беше започнало да се плъзга на запад. Ситрин се отправи към градската баня с идеята да прекара един час в топла вода и изобилна пара. А защо не и балсам срещу няколко монети отгоре, за да прогони най-сетне бълхите и въшките, с които се беше сдобила покрай пътуването и престоя в двете мръсни стайчета? Банята се намираше в северния ъгъл на една общинска мера. Колони се издигаха като високи дървета, ала покрива, който бяха поддържали някога, отдавна го нямаше, толкова отдавна, че дъждът беше проял каналчета в колоните. Кръпки покафеняла от студовете трева застилаха като черги откритите пространства, рехави храсти улавяха сухи листа и други боклуци. Ситрин мина покрай каруца, която продаваше гореща супа. Подмина кльощав младеж картадам с две кукли на конци, които танцуваха в краката му до просешко канче с няколко бронзови монети на дъното. От другата страна на мерата актьорска трупа беше разпънала фургона си в сцена, изтласквайки двама недоволни кукловоди. Гълъби кръжаха над главата ѝ. Няколко синайки минаха край Ситрин, светли, тънки и красиви, роклите се лееха по телата им като водорасли при отлив, гласовете им се извиваха мелодично с необичайните си ударения. Ситрин копнееше да ги погледа, но без те да я забележат. Никога не бе познавала отблизо чистокръвна синайка. А майка и е била именно такава и би изглеждала съвсем на мястото си сред тези жени.
Жените свърнаха към широкото стълбище пред банята и Ситрин понечи да ги последва, когато познат глас я спря насред крачка.
— Спрете!
Тя се обърна.
— Спрете и елате, не се колебайте. Чуйте историята на Алерен Човекоубиеца и Драконовия меч! Ако пък ви е слабо сърцето, давайте, вървете си по пътя.
На импровизираната сцена възрастен мъж крачеше по дъските и гласът му ехтеше из целия площад. Брадата му стърчеше напред, косата му беше сресана нагоре. Облечен беше в ярък театрален костюм, силният му глас звънтеше и се плъзгаше покрай високите колони. Майстор Кит, хитрецът. Ситрин тръгна към сцената. Сигурно сънуваше. Половин дузина мъже и жени вече се бяха спрели, заинтригувани от думите му, и още се стичаха, на свой ред заинтригувани от факта, че други вече са се спрели. На сцената се появи Опал, нагиздена с рокля, която я правеше десетина години по-млада. Ето го и Смит, с обикновено работническо кепе и с гърлен акцент от района на Северобреж. След него се появи Хорнет, в позлатена броня, а после на сцената с горда стъпка, сякаш целият свят и всичко в него му принадлежи, се изтъпани Сандр. Ситрин се разсмя и заръкопляска заедно с другите зрители. Микел и Кари, които се бяха смесили с публиката, ѝ кимнаха мълчаливо. Уловила погледа на Кари, Ситрин се направи, че изтегля меч от ножница, после кимна въпросително към сцената. „Мислех ви за войници, а вие сте били актьори?“ Кари се подсмихна и сви коляно в загатнат реверанс, преди да се заеме отново със задачата си, а именно да насърчава с викове Алерен Човекоубиеца и да ругае демонския крал Оркус.