Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Студеният вятър хвърли прах в очите ѝ и тя ядно изтри избилите сълзи. По пътя към квартирата спря в една кръчма и изпи голяма чаша от същото силно вино, което Сандр беше донесъл онази вечер край воденичния вир.
Вкусът му не беше и наполовина толкова приятен.
— Всичко наред ли е? — сопна ѝ се капитан Уестер, когато Ситрин влезе в стаята. — Много време те нямаше.
— Наред е — отвърна тя лаконично. — Всичко е наред.
Досън
Ако питаха Досън Калиам, Кавинпол беше грозен. Градът клечеше, обкрачил река Адер, къщите му измазани с грапава мазилка в червено и сиво. Местната кухня се състоеше основно от рибни ястия с много чесън, а рибата ловяха в същата вода, в която се оттичаше градската канализация. Честите колебания в температурата, която ту спадаше под точката на замръзване, ту разтапяше снеговете, бяха напукали уличната настилка, отваряйки локви от полузамръзнала кал, точно толкова дълбоки, колкото кон с лош късмет да си счупи крака. И в центъра на всичко това се намираха имението и ловните полета на лорд Терниган, прекрасен парк, отделен от града с високи стени.
Всяка друга година Досън би останал в своето имение с Клара и онези от синовете си, които решаха да зимуват там, вместо да последва Кралския лов тук, в Кавинпол.
Тази зима обаче ловът беше придобил различно значение. Питомният дивеч и грижливо отглежданите пъдпъдъци на Терниган не бяха плячката, която Досън преследваше. А частните аудиенции при краля се уреждаха много по-лесно, когато инициативата за тях е у самия крал.
— Проклятие, Калиам. Аз се опитвам да опазя мира, а ти убиваш хора по улиците?
Таванът в покоите на краля се издигаше толкова високо, че се губеше в опушен и осажден сумрак. Огромни прозорци — безвкусни фукни от стъкло и метал — разкриваха гледка към града. Несъразмерна и крещяща, архитектурата говореше за величие и власт и сякаш казваше: „Можеш да имаш или тях, или спокойствие, но не и двете едновременно.“
Досън гледаше приятеля си от детинство. Зимните месеци бяха вкопали бръчки в ъглите на устата му, по кралските слепоочия се беше появил скреж. Или пък признаците за старост и слабост са били там от години, но Досън е предпочитал да не ги вижда? Досега. Обсипаните със скъпоценни камъни дрехи на Симеон — и дори короната му — някак не бяха толкова убедителни като символи на властта, колкото само допреди няколко месеца. Сега приличаха повече на празна опаковка, на форма, изпразнена от съдържание, на гарафа, която чака някой да налее вино в нея. Досън добре знаеше какъв отговор очаква Симеон и какъв му дължи той според изискванията на дворцовия и политически етикет. „Простете ми, господарю.“
— В Камнипол дори кръвта на закланите прасета е по-благородна — отвърна вместо това Досън. — Онези мутри бяха пратени от Исандриан.
— Имаш ли доказателство за това?
— Нямам, естествено, но и двамата знаем, че се били негови хора. Негови или на Маас, без значение. А и ти нямаше да ми четеш конско, ако смяташе, че са обикновени улични побойници, които са си подбрали плячката погрешно.
Мълчанието натежа във въздуха. Симеон се изправи. Ботушите му изскърцаха по каменния под. Гоблените по стените на залата помръднаха едва доловимо — зад тях охраната на краля стоеше мълчаливо на пост. Досън се подразни — искаше му се да остане очи в очи с краля, насаме, а не така. Войниците от охраната бяха един вид прислуга, но бяха и хора.
— Кралю — каза Досън, — ти, струва ми се, не разбираш докрай лоялността, която те обгражда. Моята включително. Цяла зима водя частни разговори с най-високопоставените мъже на Антеа и мога да те уверя, че се радваш на широка подкрепа, за разлика от Исандриан и неговата глутница.
— Исандриан и неговата глутница също са мои поданици — каза Симеон. — А съществува аргументът, че като подхранваш недоволство, ти всъщност действаш срещу мен.
— Ние действаме за теб, Симеон. Мъжете, с които разговарях, са склонни да се обединят в твое име. Ще ми се и ти да беше с нас.
— Ако започна да обявявам война на части от нобилитета само защото временно печелят влияние…
— Да си ме чул да говоря за война? Симеон, от месеци увещавам и прикотквам всеки, който има дори минимално влияние върху Терниган. Той е готов да изтегли Клин от Ванаи. Просто трябва да му дадеш знак.
— Ако взема страна в този негласен спор, ще се стигне до кръвопролитие.
— А ако не го направиш, кралството ще тъне във вечен мир и светлина? Знаеш, че нещата не са толкова елементарни.