Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Чудесна супа — каза Клара. — Помня как леля ми — не твоята майка, Фелиа, скъпа, а леля Естрир, която се омъжи за онова ужасно конте от Биранкор — та леля все казваше, че най-добрата подправка за речна риба е лимоновата кора.
— Помня я — каза Фелиа, хващайки се за темата като удавник за сламка. — Върна се за сватбата ми и непрекъснато демонстрираше онзи свой ужасен акцент.
Клара се засмя и за миг атмосферата стана почти поносима.
Зад Досън, крал Симеон се изкашля. Досън не би могъл да каже какво в звука привлече толкова силно вниманието му, но беше факт, че настръхна. А ако се съдеше по обезкървените стиснати устни и застиналата във въздуха чаша с вино на Маас, Фелдин също го беше чул.
— И всичко това идва от твоя човек във Ванаи? — попита уж небрежно Симеон.
— Не, ваше величество. Повечето е в семейството ми от години.
— А, добре. Това по̀ се връзва с новините, които чувам за Клин и неговите данъци. За миг допуснах, че си заделяш част от приходите, преди да са стигнали до хазната.
Лицето на Маас пребледня. Той остави чашата си на масата. Досън отхапа от рибата и реши, че Клара може и да е права. Лимонът подсилваше приятно вкуса ѝ. Крал Симеон току-що се беше пошегувал, че даровете на Клин от завладяния град не биха били достатъчни да украсят дори една банкетна зала. Тонът беше шеговит и предизвика смях, но сър Алан Клин щеше да бъде отзован в Антеа най-късно до началото на пролетта.
— Извинете ме, моля — каза Досън. — Природата зове.
— Не се притеснявай — каза Фелдин Маас, сякаш отхапваше всяка дума. — Знаем, че с възрастта мехурът заслабва.
Досън разпери ръце в жест, който можеше да бъде разчетен като знак, че оценява шегата, но и като провокация. „Давай, дребно човече. Покажи си зъбките.“
Когато наближи края на банкетната зала, вече имаше опашка — Коу крачеше тихо след него. В широкия каменен коридор, който водеше към частните стаички за уединение, Досън спря и Коу спря до него. Скоро Канл Даскелин, барон на Воденблат, се появи, очертан като тъмен силует на фона на светлината откъм банкетната зала.
— Е — каза Даскелин.
— Да — каза Досън.
— Ела с мен — каза Даскелин. Двамата тръгнаха към една от частните стаички. Коу ги последва, но на разстояние. Досън се запита какво ли ще стане, ако заповяда на Коу да се махне. От една страна, ловджията едва ли можеше да му откаже. От друга, той всъщност отговаряше пред Клара, а не пред него. Доста неловка ситуация, като си помислиш. Нещо пакостливо в духа на Досън го изкуши да пробва и да види накъде ще скочи ловджията, но в същия миг Канл Даскелин заговори и отклони вниманието му в друга посока.
— Успях да стигна до Терниган. Считай, че е на наша страна.
— Докато приливът се обърне — каза Досън.
— Да, затова трябва да действаме бързо. Може да издигнем кандидат за мястото на Клин. Но…
— Знам.
— Говорих с нашите приятели в Камнипол. Граф Хирен щеше да е приемливият за всички кандидат, ако не беше загинал.
— Братовчедът на Исандриан? Какво толкова са му харесвали? — попита Досън.
— Далечен братовчед — каза Даскелин. — И най-вече мъртъв братовчед, така че… Най-силният аргумент в негова полза щеше да е, че не се погажда с Исандриан, но нищо не го свързва пряко с нас.
— Как толкова бързо стигнахме дотук? — изсумтя Досън. — Не искаме да издигнем свой враг, но не искаме да издигнем и някой от своите хора?
— Това са присъщите рискове на конспирацията — каза Даскелин. — Всеки заговор поражда недоверие.
Досън скръсти ръце. В сърцето си искаше Джори да седне на овакантения от ванайския принц трон. На собствената си кръв можеше да разчита много повече, отколкото на менливите политически съюзи. И точно затова се беше заклел да не предлага Джори за поста. Трябваше да отнемат Ванаи от ръцете на Исандриан. Но градът не можеше да бъде предаден на никого от собствения им невръстен съюз, без това да доведе до разцепление отвътре. Досън беше предвидил този проблем и имаше решение.
— Чуй ме, Канл. Ванаи винаги е бил дребна фигурка в голямата игра.
— Вярно.
— Отстраним ли Клин, Исандриан безспорно ще изгуби част от влиянието си, но Ванаи все пак ще си остане негов проект. Маас беше най-върлият привърженик на кампанията. Клин участва в превземането му и после пое управлението на града. Ако не издигнем на негово място човек, който е пряко свързан с нас, всички ще продължат да смятат Ванаи за града на Исандриан.
— Но кого от нашите бихме могли да предложим?
— Никого — каза Досън. — Там е работата. Не можем да отнемем града от Исандриан, защото дворът вече го смята за негов. Но можем да контролираме мнението на двора за Исандриан и политиката му във Ванаи. Какво ще стане, ако управлението на града се превърне в катастрофа? Ако се провали поради въпиюща некомпетентност? Няма ли и репутацията на Исандриан да пострада от това?